Григор Здравков - Българска легия антимафия

На 19-ти септември т.г. председателят на „Българска легия антимафия” Григор Здравков, заедно с оператора Христо Порязов и журналиста Ива Николова от Информационна агенция ПИК се отправиха към Донецк, с цел заснемане на филм за войната в Донбас. Три дни по-късно екипът се завърна в София без филм.

Г-н Здравков, какво ви накара да тръгнете към Донецк?

Темата за войната в Донбас определено не намира нужното място в нашите основни медии. Да не говорим за това, че информацията, която имам от сигурни източници, съществено се различава от всичко това, което тук се нарича „европейска позиция”. Поведението на родните медии е най-меко казано странно, представя се позицията само на едната страна. Малцина наши журналисти са посетили зоната на военните действия, а материалите им не достигнаха до широката публика. Искахме да направим филм, в който безпристрастно да покажем истината за тази война.

Но се върнахте без филм.. Какво се случи?

Не бяхме допуснати от украинска страна да преминем линията на съприкосновение. Комуникацята с двете страни в конфликта започна още в началото на месец август. Процедурата за акредитиране на чуждестранни журналисти от украинска страна е описана в три ясни стъпки на сайта на СБУ (Службата за сигурност на Украйна). Първо се пише писмо до СБУ, в което се изпращат основни данни – имена на медията и журналистите, копия от паспорти и журналистически документи, цел на редакционното задание. СБУ потвърждава включването в списък за достъп до зоната на конфликта, след което се пише ново писмо до специален пресцентър към Министерство на отбраната на Украйна, изпращат се снимки за прескартите и следваща стъпка е уточняване на датата на пристигане и получаване на картите. Всички тези неща бяха направени, цялата кореспонденция, в която беше потвърдено, че имаме акредитации за зоната на конфликта от украинска страна, се пази. Получихме акредитации и от другата страна, там процедурата е още по-проста.

Ние можехме да влезем в ДНР, разбира се, през Русия, но това се смята от украинската страна за незаконно пресичане на граница, за това решихме да спазим процедурата и да минем по легалния според Украйна път. Прескартите се издават само в Краматорск – град в близост до линията на съприкосновение.

Вечерта на 19 – ти септември кацнахме в Харков. Проблемите започнаха още от летището – всеки от нас беше държан поне половин час на гишето за проверка на документи, не разбрах защо, такова нещо не ми се беше случвало. Както и да е, добрахме се до хотела и се подготвихме за пресичане на границата на другия ден.

Разстоянието между Харков и Донецк не е голямо, но заради военните действия се използват обиколни пътища, обичайно има огромни опашки на пропусквателните пунктове, бяхме предупредени, че пътуването може да трае цял ден.

Пристигнахме в пресцентъра в Краматорск сутринта на 20 – ти септември след немалко премеждия, но да ги оставим, това е друга тема. Въпреки потвърждението, че всичко е наред и можем да вземем картите си, служителката в офиса ни каза, че не са получили снимките ни. После се оказа, че апарата им не е зареден и не може да ни снима, накрая успяхме да си направим все пак снимки с наш телефон. На една от картите ни изписаха сгрешени имена... но не това се оказа основния проблем.

На пропусквателния пункт просто отказаха да ни пуснат – не сме били в списъка на СБУ – същите, които потвърдиха, че сме включени в техния списък за допускане в зоната на конфликта. След дълъг и непродуктивен спор, прераснал в скандал, просто бяхме изхвърлени на пътя с багажа си, а микробусът продължи без нас към Донецк. Междувременно, покрай нас минаха коли на ОССЕ – Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която изпълнява мониторингова мисия в зоната на конфликта. Направихме всичко възможно да ги спрем и помолим за съдействие, но ни подминаха като пътни знаци.

Успяхме някак да се върнем в Харков, многократно звъняхме на офиса на СБУ в града – без резултат – никой не вдигна. Нямаше какво друго да направим, синът на Ива ни купи билети за връщане... и ето ни тук без филм... Тези три дни ни костваха изключително много нерви, парите, които медията загуби е отделен въпрос... и накрая нищо.

Мислите ли, че става въпрос за някакво недоразумение, или за съвсем умишлено възпрепятстване на екипа?

Категорично не вярвам, че това е недоразумение. Недоразуменията се оправят, нямаше желание за съдействие от украинска страна. Просто решиха да не ни пуснат.

Случилото се е грубо посегателство върху свободата на словото от страна на държава, асоцииран член на Европейския съюз, опит за скриване на истината за войната и продължаване на линията за поднасяне на фалшива картина на обществата в Европа.

Това, което бяхме замислили, ние ще го направим. Могат само да ни забавят. Не бих могъл обаче да посъветвам никого да влзе в ДНР или ЛНР по „законния” път – през Украйна. Явно единствения сигурен път е през Ростов на Дон.