Михаил Кононенко: бяхме принудени да се защитаваме

Какво искам да кажа? Аз съм редактор на градски вестник. Тази война ние не я започнахме, не я искахме, не я очаквахме. Живеехме мирно, работехме, нямахме време за война. Те дойдоха на нашата земя и ние бяхме принудени да защитаваме семействата си, приятелите си, децата и възрастните хора.

От тази земя ние няма да си тръгнем, независимо кой ще дойде при нас. Много хора загинаха и всички тези митове, че Русия е нападнала Украйна, че е окупирала Донбас са абсолютна лъжа. Оръжие в ръка взеха моите съседи, близки и роднини.

Кой, откъде и по кого стреля за жителите на Донецк не е никаква тайна, даже децата знаят кой стреля, с какви точно снаряди стреля и какви снаряди долитат тук, при нас.

Какво да кажа още: кога ще свърши войната. Първо - ще свърши, когато самият украински народ, който изпраща своите синове на война срещу нас и чиито синове остават в земята ни с хиляди, изчезват безследно, прозре истината и второ - когато Европа разбере, че вече е станала заложник на тази ситуация и че войната скоро ще достигне и европейските страни. Войната ще свърши, когато целият свят престане да изпълнява директивите на американците. Това е.

Ние ще победим така или иначе, истината ще победи. И благодаря на Русия, че не ни обърна гръб в тази ситуация, че оказваше и продължава да ни оказва помощ, защото, ако не бяха руснаците, които ни изпращаха храна, строителни материали, медикаменти, щеше да ни е много, много по-трудно. Затова казваме, че братски народ ни подкрепи – ние сме братски народи, всички заедно сме руски народ на руска земя.

Михаил Кононенко
главен редактор на вестик "Донецк вечерний"

гр. Донецк
редакцията на "Донецк вечерний"
февруари 2017 г.

автор: Любомир Данков

Част 2

Михаил Кононенко. Интервю за българските СМИ. Част 2.

Въпросът по повод влизането или невлизането на Украина в Евросъюза...

Като жител на Украина мога да кажа следното: Когато започна всичко това за влизането в Евросъюза всички нормални хора, които достатъчно добре разбират от инономика, анализираха и споделяха анализите си по повод на това, че на Украина й е много рано да влезе в Евросъюза. Затова се предвиждаше многовекторност, т.е. необходимо беше създаването на икономически връзки с всички съседи. Историческото наследство беше оставило на Украина икономически връзки с Русия и с бившите съветски републики, т.е натам бяха насочени всички експортни потоци, там отиваха нашите технологии, нашите ресурси и нашата продукция, която се произвеждаше тук и беше не с лошо качество.

На Украина след разпадането на Съветския съюз се паднаха най-добри стартови позиции, т.е. страна богата на промишлен потенциал, страна богата на природни ресурси и страна богата на добри, висококвалифицирани кадри. Болшинството от тях се намираха именно в юго-източна Украина – това, което се нарича Донбас и южните области, такива като Одеса, Запорожието, тук са и Херсон, Харков, Днепропетровск – това са областите, които по принцип промишлено зареждаха и хранеха Украина изцяло с всички ресурси. Със същите въглища, зърно, по принцип с всичко останало.

Западна и северна Украина бяха на дотации именно от южните и източни области на Украина. Затова, като разбираме всичко това, да отидем към Европейския съюз няма голям смисъл, защото ще се прекъснат всички икономически връзки с коренните, с нашите потребители.

Ние поддържахме това, че да тичаме натам на всяка цена няма смисъл. Ако някой иска да отиде в Европа, ние разбираме нещата така: не трябва да отиваме в Европа, Европа трябва да дойде при нас. Т.е. по принцип трябва да работим тук, на място, а не да чакаме докато някой влезе в Европейския съюз и тук настъпи раят на земята. Такова никога не е имало и няма да има. Затова всичко това е преждевременно, както казваме ние – бързай, но бавно. В Европейския съюз рано или късно, ако има необходимост, можем да влезем по всяко време, но за целта трябва да бъдем готови. А Украина не беше готова за това, сега Европейският съюз за нея е далечна цел.

Затова, какво още да кажа? Сегашната Украина в Евросъюза, по всяка вероятност, никога няма да влезе. В момент, в който управляващият елит, как да кажем, който се занимаваше с личните си интереси, с личното си обогатяване, който тръгна на сближаване с проамериканските сили – той просто продаде своята страна. За сметка на това стана държавен преврат и в резултат се разрази гражданска война. В зоната на конфликт се оказа именно Донбас, който сега се опитва да оживее, да защити хората си, да защити земята си.

Какво ще стане по-нататък? Моята прогноза е, че рано или късно Украина все пак ще се опомни или ще се разпадне. По всяка вероятност ще има Новорусия – към Донбас ще се присъединят другите области на Украина. Това е моята прогноза.