Александр Потьомкин
председател на Социалистическия
конгрес на младежта в Украйна

Киев
Февруари 2018

автор: Любомир Данков

Александр Потьомкин - председател на Социалистическия конгрес на младежта в Украйна. Причините за конфликта, решението.

Казвам се Александър Потьомкин, оглавявам Социалистическия конгрес на младежта

Ако искаме да поговорим за войната, за младежта, за отношението на младежта към ситуацията в Украйна трябва да разберем, че на този етап пропагандата все още силно въздейства на неукрепналите разбиране и възгледи на младите хора. Тя достатъчно силно притиска, въздейства на възгледите и фактически цялата система на пропагандата в Украйна има за цел да даде на човек само един избор избор - или твоето бъдеще е в окопите, воювайки с тъй наречения руски агресор, с някакъв външен враг.

Сега активно се опитват да ни скарат с Полша, с Унгария, т.е с когото и да е – главното е да воюваш и евентуално да умреш за Украйна или да напуснеш страната и за обикновения човек реално няма бъдеще в Украйна. Някаква перспектива се вижда само за децата на властващите, за “златната” младеж – децата на правителството. И без това в общи линии децата на върхушката вече са изведени от страната – учат или живеят за постоянно в чужбина, но щом настъпи удобен момент за тях винаги има високоплатени места.

За обикновените хора, за обикновената младеж има два варианта – или да воюват и да умрат на Изток или да избягат и да търсят работа на Запад. За образованието – при нас то е достатъчно скъпо, но с доста ниско качество и практически с такава диплома е много трудно да се устроиш някъде на Запад, т.е. налага ти се да потвърждаваш своето образование, защото там знаят нивото на украинското образование и на младият човек се налага на прави избор - или за много пари да се опитва да получи образование в Украйна или да замине за тази същата Полша, която предоставя и стипендии, и безплатно обучение и пребиваване. По време на обучението човек, разбира се, научава езика, създава връзки и вече не вижда смисъл да се връща и така губим младежта, Украйна губи бъдещето си, защото без младежта фактически е невъзможно да се строи бъдеще в страната. Защото една страна от пенсионери не може да съществува и се получава пропаст, която затормозява още повече с невъзможността да се плащат нормални пенсии. Младежта вижда това прекрасно, т.е ако останат ги чака само ситуацията, в която пенсиите са малки, съществуването е нищожно и това е още един допълнителен стимул да емигрират от страната. Според проведени социологически проучвания от 54 до 70% от младежта са готови да обмислят вариант с емигриране от страната – имам предвид младежта до 35 години.

Това е достатъчно силен показател и основният фактор, който сочат, е нестабилната ситуация в страната и, разбира се, нежеланието да бъдат мобилизирани, да отидат на Изток и да умрат неясно за какво, за какви цели, идеали. Защото, ако говорим за ситуацията в страната 70% от младежта е против войната, тя гласува за неучастие в нея в каквато и да е форма.

По повод мира в Украйна. За да се установи мир в Украйна е необходимо като минимум категоричното желание за това и да се премахнат първопричините за войната. Първопричината за войната не само според мен, но и навярно според болшинството хора в Украина е икономическата заинтересованост на някои хора от продължаването на разпалването на войната, защото с това те трупат достатъчно много пари фактически за сметка на живота на украинците. Затова ако се отстранят икономическите възможности, които устройват това определено неголямо количество хора ще възникнат предпоставки за мир. Т.е. първо трябва да се отстрани икономическата заинтересованост на тези няколко десетки хора, използвайки, например, международните санкции, защото тези хора са известни, знаят се всички фамилии, които печелят от продажбите от украинска страна. Това е ако говорим какви стъпки да се предприемат при поддръжката на международната общественост срещу хората, които икономически са заинтересовани в разпалването на войната и продължаването на конфликта – това е най-основното.

На второ място трябва да се организира диалог. В настоящия момент за сегашната власт най-страшният проблем е между Украйна и неконтролируемите територии да възникне диалог. Именно затова на най-големи присъди (заключенията от решенията на съда) и на най-сериозни преследвания са подложени хора, които са искали или искат да започнат диалог с другата част на Украйна. Там имат свои виждания, ние имаме наши и все едно при някои компромиси може да се получи диалог. Но за тази власт най-страшното е именно това - да започне диалог и да се окаже, че там са точно такива хора, като нас и те като нас искат мир, искат да се развиват. Само че хората от другата страна имат своя гледна точка, на която те също имат право, защото ние имаме Конституция и там ясно е посочено, че се дава право на собствена гледна точка и това не бива да се нарушава. Т.е. втората стъпка е установяването на диалог, общуване, защото именно чрез диалог ще се разбере, че много от проблемите всъщност просто са измислени и че пропагандата е създала ужасните картини и от едната, и от другата страна. Защото и от двете страни има заинтересовани хора и власт, която се опира изключително на продължаването на войната, на разрушенията, а не на съзиданието.

Третото е приемането. Разбирането, приемането, опрощаването. Те да разберат, да приемат, ние да разберем и приемем, защото без всеобщо примирение, както е записано в Минските съглашения, без прошка за тях и за нас самите не може да има мир.

Три са основните реални стъпки – първо: отстраняването на заинтересованите лица, второ: началото на диалог и трето: приемането на позициите на събеседника.

Украйна избра пътят на европейската интеграция. Това означава да бъдем част от Европа.

Това е приемането като минимум на европейските норми, европейските закони и европейския фундамент, на който се държи Европа – на либералните социал-демократични ценности, а това са свобода на словото, демокрация и толерантност. Това са основните ценности на Европа и главното е мир. Мир... при всякакви конфликти, които там стават или са ставали, или ще стават в Европа, тъй като там има също всевъзможни сепаратистки движения и всичко се решава на базата на диалога. Решава се чрез компромиси, търсят се всевъзможни варианти за решаване. Прилагането на сила против собствения народ – това е неприемливо за Европа. Ако Украйна действително решително и окончателно е застанала на пътя на европейската интеграция тя трябва да действа изключително в рамките на европейските норми, на европейската практика, т.е. не може да има никакво прилагане на сила към собствения народ.

Европа от своя страна ако е поела ангажимента да интегрира Украйна за свой член също е длъжна да подбужда и насочва действията на украинските политици към тези норми, към тези закони, към тези правила, които са установени в Европа и категорично да пресича възможността по различни начини да се тълкуват законите, конвенциите, всевъзможните международни договорености, които са приети, в т.ч. и от Украйна и Европа.

Ако говорим за мир, то Европа, ако е заинтересована от Украйна, от мира в Украйна, ако е заинтересована в перспектива Украйна да стане член на Европа също е задължена да поеме ролята, функциите, координацията, включително и принуждаването на властта да действа изключително по европейските закони, европейските рамки, европейските принципи. Иначе наличието на Европейския съюз като някакъв всеобщ сбор от закони, като всеобщо семейство, в което са приети определени закони, губи смисъл. Щом са приети закони, щом има договорености – значи трябва да се контролира максимално безкомпромисно корупцията... Украйна е поела задължение за евроинтеграция – значи и Европа трябва да следи строго, да държи своите членове и кандидати в определени рамки и да доведе тези страни до нормите и стандартите, които са приети в Европа. Затова именно урегулирането на конфликта на Изток е достатъчно голямо предизвикателство за Европа и за възможностите й да бъде силна, консолидирана и да има възможности реално да влияе на ситуациите в страните, които се намират в Европа или искат да влязат в Европа. Ако Европа като колективен орган е безсилна пред предизвикателствата, които й налага времето, тогава няма смисъл от членството в ЕС и от самия Евросъюз.

Свободата на словото е един от приоритетите и основите на европейското общество. Свободата на словото е записана в Конституцията на Украйна. Свободата на словото ние сме поддържали, ратифицирайки всевъзможни международни конвенции за защита на словото. Много е важно да имаш възможност да говориш каквото искаш. При нас в сегашния момент ситуацията е достатъчно плачевна – изразява се в преследването на журналисти, които изказват своя гледна точка, които се опитват обективно да отразят ситуацията в страната. Най-ярък пример е Руслан Коцаба, който беше в затвора, беше признат за затворник по идеен принцип (prisoner of conscience – термин, въведен в началото на 60те години от британския юрист и правозащитник, основателя на международната правозащитна организация Amnesty Inetrnational Питър Бенсън, който се отнася за човек, намиращ се под стража или в затвора изключително заради мирно изразяване на своите политически, религиозни или научни възгледи – ред.) на организацията Amnesty International, след това съдът го оправда, а след това разбраха, че с оправдаването са направили грешка и сега се опитват с бюрократични методи, знаейки какво им трябва, но не знаейки как да го направят, пак да го затворят, като покажат с този пример, че свобода на словото няма и който посмее да има своя гледна точка ще попадне в затвора.

Имаме Василец (журналистът Дмитрий Василец – ред.), имаме Тимонин (журналистът Евгений Тимонин – ред.), които получиха огромни присъди само за това, че се опитваха да започнат диалог, както и обективно да изкажат своята гледна точка. Ние имаме убити журналисти – Шеремет, Олес Бузина – това са последните загинали, затова постоянно върви сплашване. Буквално тази седмица най-голямото опозиционно издание “Вести” беше разгромено напълно. Постоянно вървят заплахи към радиото, постоянно има обиски дори в интернет издания, в големите телевизионни канали, т.е. няколко повече или по-малко интересни канала прекратиха съществуването си поради увредено оборудване. Затова за Украйна е важно да има поддръжка от европейското общество, от световното общество в ресора на свободното слово, за да разбере сегашната власт, че журналистите като хора, които трябва да са нашата съвест, четвъртата власт трябва да се чувстват в безопасност, за да могат да носят истината в обществото.

Иска ни се да получим по-действена поддръжка от Европа в областта на свободата на словото. Не просто някакви заявления, а има един определен минимум и той да се спази против конкретни хора, които се занимават с потискането на свободата на словото. Против тези хора да се внесат макар и само ограничителни мерки – това вече ще бъде прецедент и ще покаже на хората, че останалите демократични страни няма да позволят нарушаването на основните принципи на демократичното общество.

Понастоящем Руслан Коцаба, Василец и Тимонин – те и още много други хора, които се опитваха да кажат истината, са в затвора, в СИЗО (следствен изолатор за задържане на обвиняеми, за заподозряни до встъпването в сила на присъдата от съда – ред.), против тях са открити наказателни дела – за тези хора си струва да се борим, защото те казват това, което им е разрешено от Конституцията, това, което се подразбира като основен принцип ... принципът на демократичните държави и ако друго световно общество, както се допуска развито, поддържа това, то и вие трябва да поддържате това, което заявявате.