Виталий Солнцев. Интервю за българските СМИ. Част 1.

Текстът на интервюто ще бъде публикуван в най-скоро време.

Роден съм в град Донецк, живея тук 53 години. Войната започна пред очите ми. Аз живея наблизо, недалеч от аерогарата, която е срещу прозорците ми и когато започнаха обстрелите от хеликоптери, от самолети – всичко това ставаше над главите ни. Аз правех ремонт вкъщи. Всички мислехме, че всичко ще мине бързо и закратко и въобще не разбирахме какво става на аерогарата, какво е това. След това битката започна да се усилва все повече и повече, започнаха да падат снаряди в селището. С всеки не месец, а с всяка седмица обстрелите се увеличаваха и започнаха да удрят като че ли по-системно и синхронно. Всичко идваше от страната на Пески (селище под контрола на Украина – ред.) – виждахме го от покривите на къщите, от залесяванията, от които стреляха (виждаха се залесителните пояси, от които обстрелваха - ред). Обстрелът се водеше по квадранти и ние се изхитряхме да се крием в мазетата, каквото аз нямах, но за седмица изкопах. И когато моето семейство – жена ми и 17-годишната ми дъщеря... Аз изкопах мазето, покрих го, но парчетата от снарядите падаха направо тук, в мазето – всичко беше толкова близко и до нас. През четиринадесета година, буквално когато бойните действия започнаха, моят дом пострада един от първите. Излетяха (бяха счупени – ред.) всички стъкла, прозорците. Е, аз всичко възстанових – застъклих колкото стъкло имах. Но буквално след половин година пак имаше прелитане и пак ми изби стъклата. Застъклих ги вече с разни остатъци – слагах някъде на три слоя. Но това не помогна – избиха ги още веднъж. През петнадесета година имаше още две попадения в моя двор, за последно беше на 11 август 2015-та година. Домът ми го спасиха дърветата, които растат под прозореца ми. Но парчетата от бомбите събориха ябълковите дървета, а разхвърчалите се парчета повредиха покъщнината ми – печката, хладилника, телевизора – в салона имам телевизор, повреди ми покрива, пак се разлетяха всички стъкла, вратите, всичко трябваше да се възстанови.

Но благодарение на държавата ДНР получих безплатно ... и сложихме пластмасови прозорци, дадоха ни етернит и врати. Общо взето покрива препокрихме, вратите поставих. Дано няма проблеми.

Когато през 2015 година в навечерието на Нова година.... след Нова година, когато беше подписан Минския договор, то тук като че ли от Пески, от Опит (селища под контрола на Украина – ред.) много добре ни поздравиха със залпове от Град (реактивна система за залпов огън калибър 122 милиметра, разработена във времената на СССР – ред.). Нашето селище беше сериозно обстреляно, пак имахме възстановяване на прозорците и тъй нататък. Но на моя дом му провървя – пряко попадение нямахме, нас навярно Бог ни спаси. За цялото това време на примирие аз не чух нито едно денонощие тишина, през цялото време имаше битки. Но в последно време боевете са такива – обмяна на “ти на мен – аз на теб”. Отначало лети оттам, в отговор лети оттук. Ето, постреляха си. Е, когато има автоматни обстрели ние това вече го знаем. Например, когато има бой в Пески или в Спартак това значи, че има пробив. Пробив на Нацгвардията (Националната гвардия на Украина – ред.) към Донецк. Не знам на какво разчитат – просто тук ние им даваме “шикарен” (много силен – ред.) отпор, реален отпор, измъкване няма.

Това, което сега разказват, че ДНР обстрелва Авдеевка (малък град под контрола на Украина, намира се в непосредствена близост до Донецк и Ясиновата в ДНР- ред.), като че ли.. е, не знам, не съм бил там, това, което през цялото време гледаме по телевизията – това имам предвид. Как се обстрелва Авдеевка? Аз не знам ДНР да обстрелва Авдеевка, на нас не ни показват, но реално ние разбираме, че сега върви някаква настъпателна война. Самата Украина признава. Те са заели някакви територии, за да се приближат към вододайната станция, която снабдява с вода Авдеевка и Донецк и до Горловското трасе (автомобилен път Горловка-Ясиновата-Донецк в неконтролируемата територия – ред.). Правилно, ДНР започва редовно да ги отблъсква от тази “сива” зона (неутрална зона между противоборстващите страни, която не се контролира от нито една от страните - ред.). Но ако това е “сива” зона защо да я превземат и да се промъкват като че ли в тила на ДНР? Аз това го разбирам така. Те самите казват “ДНР обстрелва териториите ни, които ние завзехме през февруари”. Е, ако има Мински съглашения защо да настъпавате и завладявате, да риете окопи и да се настанявате в тези зони, където не трябва да има войска?!?

Виталий Солнцев
пенсионер

гр. Донецк
февруари 2017 г.

автор: Любомир Данков

Част 2

Виталий Солнцев. Интервю за българските СМИ. Част 2.

Започвайки от 2014 и 2015 години, даже когато имаше боеве и след Минските съглашения 1 и 2 имаше постоянни обстрели. Какво искам да кажа. Нас тук системно украинската армия ни “отблъскваше” със своите обстрели на мирните граждани. В нашето селище, аз дори за ден не съм го напускал, всеки ден ходех с фотоапарат, с кинокамера, все нещо снимах. Аз не съм видял никаква войска, никаква бойна техника. Ако е имало битки и са се отблъсквали – това би било в района на аерогарата, която е срещу прозорците ми и Пески, Опит – те са там... Спартак – ето там ставаха основните боеве. Съответно, аз съм мирен човек, обикновен гражданин и там няма да отида. Защо да отидеш там, за да те пребият, да те застрелят със снайпер и всичко останало. Тук, при нас в селището живеят двайсетина семейства и то на голямо разстояние едни от други – никой няма да каже, че е видял тук някаква войска.

Никакви руски, даже на ДНР войски тук не съм видял. Единствено две-три момчета, които са се уволнили или дошли по друг повод. Те са минавали по улиците - само това. Те отиваха до магазина, до лавката, пазаруваха и се прибираха. Е, може би нарочно са ходили, за да ловят диверсанти, ДНР-овски патрули – не знам. На такива теми с тях не сме разговаряли, просто се поздравявахме и това е всичко. Но всичко това беше миролюбиво, а не както казват украинските СМИ, че нас, как да кажа правилно... ни унижават или нещо подобно. Не е имало нищо подобно и ние живеем както си живеехме. Само войната ни убива, превръща домовете ни, в които живеем, в бараки. Късмет е, че и това оцеля, а някои хора изобщо без дом останаха, домовете им се разлетяха до основите.

Виталий Солнцев
пенсионер

гр. Донецк
февруари 2017 г.

автор: Любомир Данков

Част 3

Виталий Солнцев. Интервю за българските СМИ. Част 3.

Какво да кажа за загиналите... Лично от моите приятели, съседи, които познавах, загинаха пет души. Има и от най-близките ми като моят съсед Петя Иванов, който загина... уби го парче от бомба след поредната бомбардировка. Той лежеше навън, направо на улицата, ние го покрихме и чакахме идването на милиция, за да състави акт. Още и моята приятелка, е приятелка-съседка, с която заедно сме пирували, пяли сме песни в съпровод на китара. Същото – започнаха да бомбардират, тя излязла от къщата, за да се скрие в мазето и я застигнало парче от бомба, също загина. После на нашата улица семейство. Бяха отишли в града под наем, но тук беше домът им, съответно имаха и куче, идваха да го хранят, да нагледат дома. Същото, имаше обстрел над къщата и семейството загина, цялото семейство. На съседната улица мъжът прикрил жена си, тя оживя, а той загина също от обстрела.

Тук ние останахме много малко, но когато селището беше пълно беше като мравуняк. Всички се поздравявахме, но не си общувахме. Сега като че ли се сплотихме, започнахаме да си общуваме. Ако някъде има попадение, пожар ние се събираме, тичаме, гасим. Ако газовите тръби са пробити от парче бомба ние поправяме тези дупки, за да не излиза газта и хората, които ползват газ да могат да си сготвят и др. Така че сега всичко е “обхванато” и като че ли винаги се виждаме. Даже на Нова година – всеки посреща вкъщи, след това всички излизаме на улицата и посрещаме под изстрелите и посрещаме Нова година с фенерчета, с транзистори, с музика – всичко, както се полага. Дано не се променят, да си останат хора, животни никога не сме били и няма да бъдем.

Виталий Солнцев
пенсионер

гр. Донецк
февруари 2017 г.

автор: Любомир Данков

Част 4

Виталий Солнцев. Интервю за българските СМИ. Част 4.

Когато започна майдана по времето на Янукович... аз не мога да говоря за целия Донбас, но моята представа, мисля и представата на другите беше, че Янукович е от Донецк и Киев не го приемаше. В Украина обаче в крайна сметка имаше мир и спокойствие. На американските и украинските националисти това не се харесваше и започна майдана, започна революция. Янукович подписа майските преждевременни избори (предсрочни избори през м. май – ред.), но това им беше малко и го свалиха. И кой дойде на власт? Същите тези олигарси и националисти, които крещяха “Слава на Украина”, “Слава на Бандера”, “Слава на Шухевич” – фашистите, които унищожаваха народа на Украина, на Русия, на Полша и Донбас не прие такава власт. В Киев казват, че сме провели референдум, който никой не призна, под дулата на автоматите. Такова нещо не е имало. Хората идваха доволни, щастливи, като на избори и всички подкрепиха федерализацията. Никой не се канеше да отиде към Русия, никой...

Даже такава мисъл не е имало. Просто искахме Украинска Федеративна република. Всичко щеше да си остане така, просто като че ли престанахме да се подчиняваме на Киев. Е, Киев реши друго – да вземе всичко това със сила. И ако по-рано чувах по телевизията “Терористите ни обстрелват” сега казват “Руската армия”. Аз не знам, не съм достатъчно осведомен, но не съм видял тук руска армия. Освен момчетата от нашето селище, които сега са в униформа или такива дошли от града или от други райони – виж това съм виждал нееднократно. Случва се и руснаци да прескочат, но какви руснаци са това – дошли да защитят роднините си. Тях наемници ли да ги считаме? Аз не знам. Но това не е армия. Това са хора – един, двама, десет може би... Та колко пристигат? Така се случва, но армия тук не съм виждал. И на изборите всички отиваха така да се каже с цветя... т.е. на референдума ходеха като на избори.