Надя Волкова, Украински Хелзинкски съюз по правата на човека. Част 1.

По повод Минските споразумения и изобщо процесите около Минск: вече от доста време стана ясно – макар и не от самото начало, но постепенно се изясни – че Минск губи своята актуалност, тъй като условията не се изпълняват. Проблемът е в това, че… особено що се отнася до освобождението на хората, намиращи се като заложници у противниковата страна и, разбира се, отвеждането на тежките оръжия от линията на разграничение.

Най-напред въпросът за освобождаването от плен влезе в задънена улица, защото ако в началото при подписването на Минските споразумения имаше масов обмен на военнопленници, то такова вече отдавна няма. Тъй като ние работим непосредствено… имаме клиенти, роднини на заложници, ние следим ситуацията и когато разбрахме, че процесът влезе в задънена улица, нашите коалиции и организации, т.е. „Украински Хелзинкски съюз“, „Харковска правозащитна група“ и „Медия инициатива за правата на човека“ се обединихме и създадохме и разработихме алтернативен формат на Минските споразумения. Той се състои на първо място в това, че ние предлагаме да се разделят въпросите на хуманитарни (да се пренесат в полето на правото) и на политически, за да не се получи отново това, което се случва сега – хората, които са държани като заложници, повече да не стават предмет на търг между политиците. А точно това се случва сега. Основният момент и акцентът се поставя върху принципите на правото, принципите на законността, върху правата на човека и спазването им, т.е. с това трябва да се занимават упълномощени лица. Сега всичко това не е описано и не е договорено, затова не е ясно кой носи отговорността за неизпълнението на тези договорености и какви задължения имат страните.Това предлагаме ние – да се разделят въпросите и да се действа в полето на правото.

Целта на новия формат – една от целите – ще бъде да настояваме конфликтът на Донбас да бъде признат за международен конфликт. Понастоящем ситуацията е такава, че по статус вътре в страната, на национално ниво това е антитерористическа операция. Хората, които действат на противниковата територия, т.е. сепаратистите и опълченците – ако гледаме от юридическа гледна точка, те ще носят отговорност според вътрешните закони на Украйна, т.е. съгласно националното законодателство. На практика ни е известно, че все пак там голяма роля играе и Руската Федерация, тъй като Русия осъществява ефективен контрол върху тези територии, освен това много сериозно поддържа тези образувания – ДНР и ЛНР, Донецка и Луганска републики. Ето защо ние настояваме конфликтът да се признае за международен. Сега от канцеларията на прокурора от международния наказателен съд беше обявена предварителна квалификация – това е смесен конфликт, едновременно международен и не. Международният Червен кръст призна, че по всички признаци това все пак е въоръжен конфликт, а не антитерористическа операция. Докато в Крим знаем със сигурност, че става дума за международен конфликт и окупация, която Русия не отрича, напротив, говори за това, то с Донбас нещата са по-сложни. Сега нашата власт има намерение да признае окупацията, т.е. да признае, че тези области са окупирани, но за съжаление тук отново се получава колизия в смисъл, че ако у нас се провежда антитерористическа операция, то няма как да става дума за окупация. Тоест, необходимо е най-напред да се въведе ред в понятията.

Що се отнася до ролята на международните организации, тя е голяма, но не основна, т.е. те биха могли да и помагат и да ни улесняват, но даже страните, които ни поддържат – Европейския съюз, САЩ… пак казвам, проблемът е в това, че Украйна не разполага с изработена единна позиция и няма единна стратегия как смята да си възвърне тези територии. Навсякъде декларираме, че Донбас е украински, че Крим е украински, но де факто Украйна по никакъв начин не показва намерението си да действа ясно и сериозно. По време на зимната сесия на Съвета на Европа проведохме предварителни резултати и обратната връзка, която получихме от нашите международни колеги е такава, че даже за да приведем този нов формат в действие в качеството му на алтернативен формат на Минските споразумения или допълнителен формат – първо трябва украинските власти да го приемат и поддържат. С други думи, ако няма инициатива от властите, никой няма право да принуждава Украйна да прави каквито и да било стъпки.

Що се отнася до отговорността и материалните компенсации. Ситуацията е такава – преди около месец, може би преди две седмици украинският съд прие първото си решение относно компенсации за разрушено имущество в този регион (Донбас – ред.). Но подобни жалби и искове има с хиляди, и като се вземе под внимание финансовото състояние на Украйна, не виждам…

Украйна не се отказва от своите задължения в този смисъл, но как да бъде направено това на практика…

Сега е сложно да се предвижда и предполага, тъй като страната е разорена, разрушена от конфликта – няма стратегии, няма ред и, като цяло, това се отразява пряко на бюджета и съответно ще се отрази на начина, по който Украйна ще провежда, или инициира, механизмите за репарация (компенсация – ред.) на пострадалите от конфликта, и как ще възвръща тези територии. Тоест, компенсацията е един от механизмите, чрез които Украйна може условно да декларира и да върне своите територии и своите хора.

Относно възникването на конфликта – много интересен въпрос. Първоначално не беше ясно и много хора споделят версията, че именно Майдана постави началото на конфликта – че всички тези събития са взаимосвързани и затова трябва да се разглеждат в цялост, т.е. не да се взема всяко поотделно, не да се смята, че Майданът е гражданска революция, че Крим е международен конфликт и окупация, а Донбас – някаква война, гражданска или не; т.е. всичко е целенасочено. Никой не се съмнява, че това е замисъл на Кремъл и на Русия, но до каква степен ще се развиват нещата по-нататък и на какъв етап ще се сложи точка, никой не знае.

По повод връщането на Донбас… При Крим е ясно, там всички декларират… проблемът на нашите власти и проблемът при тази ситуация изобщо е, че всички крещят наляво-надясно, особено депутатите много обичат да си правят пи ар на тази тема – Крим е Украйна, Донбас е Украйна, нищо на никого не даваме – но, при все това, с всичките си действия , закони, постановления, които се приемат спрямо тези области, Украйна показва обратното. Става дума за социалната подкрепа – изплащането на пенсиите на териториите на Крим и Донбас – мнението на болшинството е, че не трябва да изплащаме пенсии на тези хора, защото те са под контрола на Русия, така че нека тя да им плаща. Но това, от наша гледна точка, е доста неконструктивно решение, защото не можем да сложим всички под един знаменател. Може би някой получава руска пенсия, но има украински граждани, които имат нужда от защита, а никой не ги чува и не иска да ги слуша, и те са неудобни за всички. Кой ще ходи да се занимава там, дали плащат на хората, дали не им плащат, колко им плащат… сложен въпрос, на който е по-лесно да не се отговаря и просто да не се плаща.

(На въпроса: Анализирали ли сте опита на други страни, както добър, така и лош, в които живеят разнообразни групи население и в които е имало напрежение и желание за отделяне – например Испания, Швейцария, дори бивша Югославия? Има ли модел, по който Украйна да се развива, за да се избегне подобен конфликт в бъдеще?)

Ясно се вижда по Крим, а и по Донбас, че страната не поддържа своите граждани. И хората, и армията, които са останали там, се поддържат от доброволци и със средствата на гражданското общество – а това трябва да бъде част от стратегията на Украйна, тя трябва да е по-далновидна, а да не мисли само за днес, за утре или за близките два месеца. Струва ми се, по това се отличаваме от тези страни – и в Испания, и в Югославия, когато там имаше вътрешни конфликти, въпросите се решаваха по друг начин. Разбирам, че държавата не беше подготвена, просто нямахме компетентни хора. Сега малко по малко започват да се появяват, дори ако вземем проблема с документирането на военни престъпления – уж е ясно и разбираемо, но нашите правоохранителни органи… Първоначално беше приета такава позиция – ние нямаме достъп до тези територии, така че нищо не можем да направим, съответно няма и да правим. Тези, които имат достъп до тези места – доброволческите организации – могат да събират информация, но тя не може да бъде включена в разследванията, защото законът не го позволява. Същото се отнася и за ситуация, в която даден човек е изчезнал безследно – има доброволчески организации, които са се договорили с противниковата страна да бъдат допускани на нейната територия, за да провеждат издирвателна дейност; те може да открият останки, по които да се проведе експертиза, могат да извършат оглед на вещи, да попълнят бази данни – но всичко това е извън закона и правоохранителните органи не могат да го приемат като част от разследването, защото законодателно това не е позволено. Това са такива основни неща, които според мен трябва да се извършват на първо място, но нищо не се прави по въпроса. Има надежда, че правителството все пак ще вземе мерки и че властите ще започнат да работят в тази посока, но засега това не се прави.

Надя Волкова
Украински Хелзинкски съюз по правата на човека

гр. Киев
февруари 2017 г.

автор: Любомир Данков

Част 2

Надя Волкова, Украински Хелзинкски съюз по правата на човека. Част 2.

По повод статута на хората, които се намират като заложници при противниковата страна. Сега се водят спорове за този статут, защото той не е предвиден в нашето законодателство с оглед на това, което се случва на територията на Донбас, а именно антитерористическа операция. Ние настояваме да им бъде даден статут на военнопленници, тъй като това е военен конфликт, или на заложници, които са под защитата на Женевската конвенция. Ако са военнопленници, нивото на защита на правата им се увеличава значително и се променя коренно, тъй като отговорността за нарушаването на правата им вече се разглежда на международно ниво. Освен това при тях се появяват и специфични права – защита от физическо и психологическо насилие, храна, медицинска помощ, условия на живот.

Освен това те имат определена протекция след освобождаването си, тъй като в нашето общество сега започват да се появяват не особено приятни тенденции.

Да допуснем, че даден човек е освободен от плен, връща се и против него може да се образува наказателно производство – той става заподозрян в участие в терористическа организация, държавна измяна, и по този начин се получава така, че човек, прекарал в килия година, две или повече, преживял разпити и бил в ужасни условия, се връща и го очаква изненада – вече го обвиняват и в държавна измяна. А като човек, държан в плен, съгласно международното право той трябва да се интересува само от запазването на живота и здравето си. Дори да е извършвал определени действия или поведението му да е било компрометирано по някакъв начин, всички трябва да се съобразят, че той е извършвал тези действия в ситуация, когато животът и здравето му са били застрашени.