Артьом Биденко, интервю за българските СМИ. Част 1.

Прекалено дълго време след подписването на Минските съглашения продължават позиционните сражения, не се вижда краят на този конфликт. Къде е причината според Вас?

Основната причина за всичко, за всички конфликти, които стават на територията на страните от бившия Съветски съюз – това е достатъчно активната, агресивна позиция на Русия, на Руската федерация. Това е, както се казва, „реополитика“, т.е реализация на собствените интереси чрез създаване на локални конфликти у своите съседи. Русия по този начин решава няколко свои задачи. Едната от тях, за която всъщност се говори малко, е решаването на вътрешни проблеми, извеждането на вътрешната енергия, на вътрешните конфликти извън границите. Фактически руското правителство, руската власт налага на своите хора, на руснаците, да обсъждат не социалните или икономически проблеми, които съществуват в Русия, а да обсъждат проблемите на Украина, на страните от Прибалтика, на Азербайджан или Армения – каквото и да е само не това, което става в Русия. Вторият момент е, естествено, отслабването на страните, които са в съседство на Русия за сметка на локални конфликти. Създават се конфликти в Приднестровието, в Молдова, в Армения, Азербайджан, Грузия, Украина, за които тези страни отделят прекалено много ресурси. Съответно, те не могат да разходват тези ресурси за развитие, за реформи, за създаване на силна армия, силна икономика и потенциално да са конкуренти на същата тази Русия – да стават лидери в региона. Винаги стратегията на Русия е била лидерство в региона, налагане на своята политика, налагане на своето виждане за световната картина - те наричат това „руски свят“. Т.е. причината за всички конфликти на територията на СНГ е „реополитиката“ на Русия. Трябва да си дадем сметка, че това не е нещо особено, нещо ново в световната история. Всъщност Съединените щати на Америка действат приблизително по същия начин, само че по отношение на повече други страни. Така действаше Япония до Втората световна война. Така че на международната арена това е нормална политика на големите страни за управление на други държави, които са в съседство. Русия иска да управлява Украина и затова създаде локален конфликт.

Приемат ли се изцяло от властите в Украйна Минските съглашения?

Да, властта в Украйна напълно поддържа Минските съглашения и изисква от всички участници да ги изпълняват. На първо място става въпрос затова, че трябва да се осигури контрол над границата, да се осигури извеждане на въоръжените сили, да се осигури налагане на ред в завладяните територии и едва след това ще има възможност за провеждане на избори. Какво прави Русия? Тя манипулира смисъла, тълкува други точки от Минските съглашения и казва: „Не, не, не! Нека проведем изборите, а после ще контролираме границите“. Естествено, в това няма никаква логика, тъй като да се провеждат избори в некотролируема територия е невъзможно. Даже мисията ОБСЕ (Организация по безопасност и сътрудничество в Европа, най-голямата в света регионална организация, занимаваща се с въпросите по безопасността – ред.) не може да попадне в някои от пунктовете в превзетите от терористите територии. Как можем да говорим за провеждане на избори, как можем да преброим гласовете, кой ще се заеме с това? Русия съзнателно променя смисъла, сменя местата на точките и обяснява, че просто трябва да се проведе гласуване. Всичко останало е излишно. Защо да се извеждат танковете, защо да се извеждат Град-устройствата (устройствата Град са реактивна система за залпов огън калибър 122 милиметра – ред.). Нека останат. Защо да се извеждат руските спецназ ( войска със специално предназначение – ред.). Нека те също гласуват. Е, това е абсолютна манипулация.

Така. Има ли желание и готовност от противоположната страна да се върне административно в състава на Украина?

Да, всъщност това е един от най-големите проблеми на този конфликт. Разликата от много локални конфликти, например на Изток, е че принципни разлики между хората, живеещи в едната територия, която ние не контролираме, и хората, които живеят в другата територия няма. Това са същите украинци, със същите семейства, със същата религия и същия език. Разлика въобще няма. Това не са мюсулмани и християни, не са католици и православни, не са богати и бедни, не са промишления Север и аграрния Юг, както е в Италия – няма никаква разлика, това са едни и същи хора. Хората от Запорожието и хората от Донецк са абсолютно еднакви.

Артьом Биденко
зам. министър на информационната политика на Украйна

гр. Киев
февруари 2017 г.

автор: Любомир Данков

Част 2

Артьом Биденко, интервю за българските СМИ. Част 2.

Няма реални причини за омраза между народите в Украина. Причините са наложени от руската пропаганда и измислиците, че ще дойде фашистката хунта и ще накаже всички, ще ги изколи, ще ги убие, ще ги изпрати да работят в мините. Вижда се, че същите хора, които живеят в Днепропетровск, в Харков или Запорожието не работят в мините, говорят на руски език, продължават да получават своите заплати, т.е. в Украина нищо не се е променило с изключение на това в, че на 2% от територията неизвестно защо са казали, че ако сте в Украина ще имате проблеми и хората започнаха да вярват в това, защото редовно ги зомбират.

Беше проведен мониторинг на информацията, която се разпространява в интернет, по телевизията в завладяните територии. Там 80% от информацията е или неистина, или манипулация. Т.е абсолютна лъжа е това, че в Украина има хаос, че там убиват, наказват тези, които говорят на руски език и т.н. Но това не е истина. Съответно, пред нас стои огромна и важна задача: да изпратим на тези хора информация, че те са същите украинци като нас и никой няма да ги преследва, особено ако не са убивали, т.е. ако не са убийци. Националното помирение е основната ни задача на днешното време. Да намерим тези точки, на които хората ще повярват, ще видят и ще си кажат: „Наистина ние сме същите като тях. Преминаваме границата, попадаме в Краматорск и там живеят същите украинци“. В Краматорск и в Горловка – това са едни и същи хора, само че Горловка е под властта на терористите, а Краматорск е под властта на украинските власти. За целта правителството на Украина реализира реформи и търси канали за връзка с тези хора, за да ги убедим, че ако се възстановят статуквото и териториалната цялост на Украина, нищо лошо няма да се случи с тях. Ситуацията е абсурдна и за да стане ясно ще приведа следния пример. Да приемем, че изолират Несебър със стена, зад тази стена не пускат други българи и на тази малка територия започват с помощта на телевизията да зомбират населението, че те не са българи, а някакви… да кажем бели българи, който са сродни на руската нация, на руската душевност, трябва да слушат само Русия и да се отделят от България. След половин година тези хора ще започнат да вярват на това. Ще вярват и че в България е лошо, там убиват, там дошлото на власт социалистическо правителство задължава всички да влизат в колхоза, а в същото време в Русия всички ги чакат и обичат. Това ще бъде причина за война в Несебър. Това е абсурдно, пълен абсурд. Същото се случва в Украина. Дойдоха „зелени човечета“, затвориха границата, завзеха предприятията, превзеха градовете и казаха „Украина иска да ви убие, затова трябва да слушате нас“. А тъй като телевизията е много силен инструмент за влияние, хората вярват. Още повече, че там не живеят професори и икономисти. Там живеят обикновени хора, миньори, които вярват във всичко, което им каже телевизията.

Готова ли е Украина да приеме Донбас в съответствие със спогодбата? Да, Украина е готова да приеме Донбас. Това е наша територия. Трябва да бъдат наказани хората, които са извършили престъпление срещу човечеството, т.е участвали са в масови убийства или въобще убийства, насилие. Те трябва да отговарят по криминалните закони на която и да е страна. Убил си човек – трябва да отговаряш. Даже в най-анархичната страна, даже в Сомалия има закони, според които за убийство се полага затвор. Същото се отнася за жителите на територията, която сега не контролираме. И наемниците, и хората, които са убивали, които са нарушили християнските закони, които са нарушили закона трябва да понесат наказанието си. С всички останали украинци, които се върнат, ще се научим да живеем заедно.

Процесът на възстановяване, процесът на хармонизация на отношенията с тези територии ще бъде сложен, защото е наслоено много недоверие. Ние ще се страхуваме от тези хора, защото те биха могли да донесат граната и да я взривят тук, пред Върховната рада, а те ще се страхуват, че ще ги хванем и ще ги хвърлим в затвора да гният. Разбира се, че е необходимо всеки ден да се води диалог, да говорим, да обясняваме, да разясняваме как ще се развива Украина, какво е Украина, какво са украинците, накъде ще вървят заедно и че примирението е основната дума в Украина, започвайки с Минското споразумение.

Мислите ли, че Русия иска да присъедини Донбас в границите на Руската федерация? Русия не иска да присъедини Донбас към Руската федерация. Ако искаше тя щеше да го направи както направи с Крим. На Русия още един регресивен регион не й трябва. Те направиха своя експеримент с Крим и това им стига като експеримент по икономика. Но Крим – там ситуацията е друга, а тук те създаваха Сомалия. Те не искаха да присъединят и да направят добро за хората. Задачата им беше да направят лошо на Украина, а не хубаво на Донецк и Луганск. Създадоха една малка Сомалия в източна Украина, снабдяват я с оръжие, правят експерименти с новото си оръжие, както направиха в Сирия. И прекрасно, ВПК (военно-промишлен комплекс – ред.) расте, населението на Русия вижда, че ние се борим, че всичко е добре, Русия е велика страна, а Украина е слаба и не може да върви напред с тези конфликти.

За ролята на международните организации от началото на конфликта? Тя е позитивна, правилна. Тези организации ни помагат да проверяваме, да анализираме ставащото в Украина. Те са рупор на международната арена, защото Украина може да говори за престъпленията, които стават в нея.

По въпроса за опита на другите страни и за модела, който Украина ще следва. Такъв модел още нямаме, защото конфликтът е дългосрочен и не виждаме свършването му през близките една-две години. Е, освен ако Путин не умре, не знам… Затова сега сме на етап създаване на този модел. Приета е програма на Министерството на окупираните територии по възстановяването на Донбас. Пишем стратегията си по информационната интеграция на Донбас и тези документи в близките няколко години ще бъдат основата на тази кодекс, на този модел за съвместно съжителство, за възстановяване. Но засега такъв модел не съществува. Ние изучаваме опита на другите страни, какво става в тях. Трябва да отбележим, че опита на руските войни е уникален. Защото целта на всички войни от световната история имат за цел колонизация.

Победителите завземат територии, колонизират ги, за да станат по-богати, по-силни, за да получат ресурси. Всички войни са за ресурси. И отслабването на съседите е изключително за ресурси. Т.е. Хитлер е воювал за Судетите, за да направи Германия по-силна и в същото време да направи Чехословакия по-слаба. В случая Русия не става по-силна. Тя става по-слаба. Тя не разполага с достатъчно ресурси, за да развива завзетите територии. Та тя не може да вдигне нивото на Урал! Китайците, които са в Заурелие-то, в Забайкалието създават подходящи условия и строят там заводи. Русия не може да направи това. Не може да го направи и в Приднестровието, и в Абхазия. Тези територии те довеждат да упадък. Русия превзема територии и вместо да ги направи цъвтящи градини, както направи Великобритания в Индия, тя унищожава тези територии, превръща ги в сметище. Това е уникална история, защото хората в тези територии деградират. Те не повишават образованието си, там няма библиотеки, не се строят училища и затова тези хора трябва да се дърпат напред. Трябва да се строят училища, детски градини, да се строи инфраструктура, които ще позволят на хората да се развиват. Защото светът се променя. Ние имаме интернет, Вай фай, три джи връзка, Илон Маск пуска спътници, а в ДНР-ЛНР правят бал с пагони и казашки саби. Е, това е било в миналото. Затова промяната ще бъде дълъг и сложен процес, приблизително колкото е в Германия след присъединяването на ГДР към ГФР. Немците и досега чувстват промяната. Това се вижда даже до домовете. Преминаваме в ГДР (бившата – ред.) и всичко е различно. То е по-сиво, то е… е, Съветски съюз, какво да си кажем. И вие сте живели в Съветския съюз… е, в близост, във Варшавския блок.

За материалните компенсации. Да, разбира се, компенсации са предвидени. Украинската власт прави всичко възможно тези, които страдат от обстрелите, от някакво нарушаване на правата им да получат поне някаква компенсация. Разбира се, това не са парите, не са ресурсите, които съществуват в Европейския съюз, но Украина се опитва да направи нещо.

Аз съм оптимист. В бъдеще аз виждам Украина като силна, обединена страна. Аз виждам Украина, която може би няма да бъде космическа страна и да пуска свои ракети, както това сега прави даже Пакистан, но ще бъде страна, която може да създава социални предпоставки и да помага на жителите си да се развиват. Силната страна Украина ще бъде територията, в която има усещането за свобода. Даже ако вземем най-новата история нашите майдани – имаме два майдана – бяха за това, че започнаха да ограничават свободата на хората и те излязоха срещу това. Това не бяха революции за права, против Янукович и т.н. Хората излязоха за свободата си. За това никой да не им пречи да правят това, от което имат нужда. Приблизително като във Франция. И тази свобода непременно ще направи Украина икономически силна, ще я направи реално независима и равна на една от 60-70-те страни на Европейския съюз, на Азиатските тигри, които ще определят световния дневен ред. Но това ще се случи след 20-30 години, защото а).нас ни задължават да воюваме, а не да мислим как да се развиваме и б). при нас все още е много силна ролята на държавния апарат, който наследихме от Съветския език и който пречи за развитието на бизнеса, за развитието на обществото. Ние бавно отвоюваме от него правото да се занимаваме с каквото искаме. Щом това стане, поне фифти-фифти гражданско общество/власт Украина ще започне да се развива.

Военните бази и вътрешната политика не биха довели до конфликт. Никога не би имало война заради вътрешни конфликти, каквито всъщност има във всяка страна. Във всяка страна има север-юг, има промишлена част и аграрна част, има конфликти млади-стари, но те не довеждат до войни. Те могат да доведат до митинги, даже до революции, подобни за френските, но война като тази е резултат на изключителната агресия на съседите, което отново се потвърждава от историческия опит на Франция. В нея имаше много революции, но реални войни имаше тогава, когато е идвала Германия и е искала да откъсне парче от територията. Войните преди Наполеон , войните на Бисмарк, на Хитлер – всички са свързани изключително с други страни. А ако някой в твоята страна хвърли запалителна смес под колата – това е изключително вътрешен спор между групи и т.н.

Трябва да се разбере, че Русия направи своя блицкрик. Той се характеризира с два момента. Първият е, че Русия се подготвяше за него дълго време. Започнаха с обработката на хората, колкото са по на изток толкова по-силно, че Украина я няма, няма украински език, че бандеровците (обобщено название на крайно десните сили – ред.) ще дойдат и ще ги изколят. Разбираемо е, че колкото по на изток живеееха хората толкова повече вярваха в това. Вторият момент е, че много бързо започнаха да разгръщат войска, да изпращат политически инструктори, които започнаха на място да убеждават хората, че всички трябва да се бунтуват, да възстанат, защото ще стане лошо. Това продължи месец, месец и половина. През това време Украина минаваше период на възстановяване на властта, защото бяха избягали всички политици – Янукович, Захарченко, Клеименко, Арбузов и т.н. Тези, които бяха останали, не знаеха как да работят и им трябваше време, за да възстановят всичко. Когато мина този период се появи контрол над границата, контрол над армията. Украина бързо успя да създаде свои военни части и да спре агресията. Затова Русия успя да завземе само част от Донецко-Луганската област. Не успя да напредне повече. Защото всичко беше техни измислици, цялата информация беше измислица. И когато влизаха нашите хора, нашата войска и населението виждаше, че всичко е ОК – това бяха войници, те донесоха храна, възстановиха осветлението, възстановиха водата и всичко беше нормално, а стреляха там, в Донецк хората вече нямаха желание да участват в референдум. Тях всичко ги устройваше. Украина е независима, силна страна. Не трябва да се измислят приказки. Всичко беше въпрос на време. Ако Украйна контролира територията си е естествено, че никакви референдуми няма да минат. Тя можеше да не загуби Крим. Т.е. просто Русия се възползва от временната ни слабост. Тя ни бутна и докато ние лежахме тя ни отряза ръката. Но ние станахме и започнахме да се отбраняваме.

Артьом Биденко
зам. министър на информационната политика на Украйна

гр. Киев
февруари 2017 г.

автор: Любомир Данков

Част 3

Артьом Биденко, интервю за българските СМИ. Част 3.

Връзка между майданите и събитията в Донбас разбира се има. Връзката е в това, че майданът беше използван от Руската федерация, близките до нея афилирани експертни структури като доказателство за хаоса, отсъствие на контрол и наличие на опасност за отделните хора. Майданът беше медийно раздут много силно. Жителите на Донецк, гледайки телевизия – това беше авторитетния руски първи канал, виждаха, че Киев е в огън, Киев гори, убиват хора. Никой не им казваше, че това става в участък от 5 квадратни километра в центъра на Киев, започвайки от Върховната рада и завършвайки с Майдана на независимостта – разстояние, което може да се мине за 10 минути. В цялата останала част на Киев всичко беше спокойно, всичко работеше. Това беше просто митинг. Да, военизиран, с огън, с оръжие, но това по своята същност е митинг, а не градска партизанска война, както беше в Авганистан или в Сирия. Т.е. процесът беше изключително локализиран. Но това не се виждаше и така се насаждаше мисълта, че майданът ще се разпространи върху цялата страна. Това, обаче, беше физически невъзможно, защото хората излизаха без оръжие. Те излизаха не да воюват, а да защитят правата си. Когато милицията започна да стреля по тях разбираемо е, че те отговориха. Във Франция такива събития има всяка година, подобни майдани са като национален празник. В деня на превземането на Бастилията бяха запалени 700 коли. И всички се отнасят нормално към това, всички разбират, че в предградията на Париж е спокойно. Това става в отделни райони. В Украина изглеждаше по друг начин, защото на съседа му беше изгодно да покаже, че там е лошо. Представете си, че Германия в деня на превземането на Бастилията започне да транслира по всички телеканали, че Париж е превзет, че Франция е в огън, френското правителство е паднало и в страната няма никакъв контрол. Разбира се, че тези, които гледат Дойчевеле ще повярват в това. Те ще си помислят „Боже, трябва да се бяга от Франция“. Но това ще бъде неистина, ще бъде манипулация. Затова казваме, че връзка има, но тя е в главите на хората и в телевизията. Вече казах, че докато Украина беше слаба Русия се възползва.

Грешките, които повлияха за обострянето на обстановката… Не, достатъчто мъдра и премерена беше позицията на нашия президент, на украинските политици – да не се връзваме на провокации, да не реагираме агресивно, максимално да призоваваме световната общественост, да работим на нивото на ООН, за да не дадем на Русия повод да въведе войска, както стана в Грузия. Грузия отговори агресивно и загуби. Украина още не е загубила войната и аз съм уверен, че тя няма да я загуби. Да, ние получихме продължителен конфликт, но не получихме много по-лошото, което можеше да се случи.

Ние видяхме под Иловайск какво можеше да ни се случи, когато под Иловайск нашата войска се включи и получихме в отговор реалната мощ на руската армия. Ние признаваме тази сила – това е силна армия, Украина не може да й се противопостави. Затова решенията, които се отнасят до превзетите територии, за абсолютно премерени и мъдри.

Конфликтът в Донбас… Агресия на Русия срещу Украина (на въпрос за характера на конфликта в Източна Украйна - ред.).

Загубите са обявени – около 2000 убити в армията, 10000 убити други, в това число и мирно население. Официалните загуби са публикувани на сайта на Министерството на отбраната, Министерството на социалната политика. За български граждани не знам, няма такава информация, може би има в Министерството на отбраната.

По повод на малоазийския самолет информацията е оповестена, напълно разбираема, чакаме решението на международния съд. За нас е абсолютно очевидно, че това стана по заповед на главнокомандващия на Руската федерация – на Владимир Владимирович Путин. По заповед на Путин беше изстреляно пусково устройство БУК (самоходен зенитен ракетен комплекс за поразяване на цели с височина от 30 метра до 18 километра – ред.), което трябваше да предизвика провокация и да свали руски самолет, което пък щеше да позволи на руската армия да навлезе в Украина. Е, доколкото има разлика в професионализма между така ненавижданите в Русия американци и самите руснаци, беше свален мирен самолет и цял свят видя, че Русия е военен престъпник и лидерите на Русия трябва да бъдат съдени в Хага, както бяха съдени Хитлер и неговите сподвижници. Всъщност, искам ясно да отбележа, че Русия в момента налага в своята същност фашистки режим, но без някои от признаците, характерни за фашистката или нацистка идеология, т.е. без специалните подразделения, без жестоката расова идеология, но по принципа на лидерството, по принципа на легитимацията на властта и по принципа на реализацията на интересите на страната това е или фашистки, или нацистки режим. Режим, който убива всяко друго мнение, започвайки от либералното. Няма само расова нетърпимост. Всичко останало те премахват – ЛГБТ, либерали… очевидно е, че изповядват дясна-дясна идеология. Русия е готова на всичко, само и само да покаже каква силна държава е. Същото, което правеше Хитлер, като помагаше на ядрото от немци, останали от Първата световна война, да се реализират. „Ние сме велика нация, ние трябва да докажем на целия свят, че сме велика нация“. Същото прави Руския сега.