Полковник Едуард Басурин за идеята за миротворци в Донбас, за ОССЕ, обръщение към хората в Украйна и Европа.

Ситуацията на Донецката водопречиствателна станция:

За водопречиствателната станция в Донецк вече се говори повече от година и половина. Фактически става дума за желанието на ВСУ напълно да контролират този социално значим обект, чрез който се доставя питейна вода. Заради това се случва всичко. Навремето станцията попадаше в така наречената „сива зона“, говорим за февруари 2015 г., когато имаше ясно разграничение между позициите на войските, и пречиствателната станция се намираше в тази „сива зона“, но се обслужваше от нас, от наши местни работници, основно от Ясиноватая и Макеевка. Тези хора всеки ден пътуваха дотам и ние им съдействахме. Това е всичко, което се случва с пречиствателната станция, с две думи.

Обстрелът на цивилни обекти като военна тактика:

По принцип това отдавна се практикува, още от времето, когато с помощта на артилерията са започнали да унищожават така наречените жилищни масиви. Такива случаи има през Първата световна война, през Втората вече зачестяват. Това е принципът на водене на война по западен образец – унищожение не само на цивилното имущество, а и на самите хора. Затова както казваме, че киевската власт е възприела всичко най-лошо от наследството на фашистка Германия, така и тук – използват същата тактика. Най-важното е да всеят страх, да заставят хората да се откажат от своите мисли, от своята воля, затова я използват – за да се наложи страх и да се унищожават хора. Няма друга тактика. И щом я използват, значи Украйна счита, че това е начинът, че така трябва да се водят военни действия. А щом Европа мълчи за това, значи също смята, че воденето на военни действия по този начин е нормално. Според мен така не е правилно, фундаментално. Не е редно цивилното население да страда от това, че се водят военни действия. Същото това наблюдаваме в Близкия изток – там също страда цивилно население. Тактиката на американците пък са килимните бомбардировки. При нас няма такива бомбардировки, затова пък има артилерийски обстрел на жилищни квартали – това прави Украйна.

Според ОССЕ причината за загубите сред мирното население е използването на неприцелни оръжия...

Не съществува такова нещо като неприцелно оръжие. Може би става дума за неправилен превод. Хората гинат именно от оръжие. Има друго понятие – неприцелен огън – по площадите, вече съм говорил за това. Изстрелване на снаряди в посока Донецк, попадение в даден жилищен дом – и имаме жертви. Няма как да кажем, че е било случайно. Ето защо мисията на ОССЕ или нейните сътрудници изкривяват самото понятие, говорят неистини. Защото всеки изстрел, насочен към място, в което има струпване на хора не е случаен. Винаги има един човек, който е натиснал спусъка или е дръпнал връвчицата – и снарядът излита. Това е обмислена постъпка. Винаги, когато става дума за струпване на хора или говорим за жилищни обекти, всяко попадение в такъв район води до трагедии и жертви. Затова смятам, че мисията на ОССЕ изкривява фактите.

За въвеждането на миротворци на Донбас:

Във вида, в който тази възможност ни се поднася, или по начина, по който искат да го направят Украйна и нейните сателити или господари – както искате ги наричайте – това не е мирна акция. Това ще бъде акция за унищожение. Умишлено ще използвам едно сравнение, за което все още се говори и се помни. Ще стане като в Югославия. Когато там пратиха миротворци, на практика страната престана да съществува. Имаше много, много жертви. И войските, които влязоха там, не се занимаваха с това, да опазват живота на хората, а правеха всичко възможно да отнемат животи. Всякакви войски или бандитски формирования, както искайте ги наричайте. Ето защо съм против начина, по който искат да го направят. Ако действително искат да спрат тази гражданска война, каквито намерения имаше, на първо място да си зададем въпроса, къде загиват хора? Не и в тила. Хората умират на предните линии, защото у нас два големи града се намират на предни линии – това са Донецк и Горловка. Така че застанете между двете враждуващи страни и не давайте възможност за обстрел. Тогава никой няма да стреля по другия. А да се натикат тези миротворчески войски дълбоко в територията и да ни пречат да се защитаваме, както беше в Югославия, ще доведе до огромни жертви сред мирното население. Ако това е планът, аз съм против. Ето защо хората силно се безпокоят кой именно план ще се реализира.

Какво се случва с информацията, събрана от ОССЕ? За начина на събиране на информация:

Основната функция на мисията на ОССЕ не е само прекратяването на огъня, а събирането на информация и предаването й на всички държави, които влизат в тази политическа организация. Това е на първо място. Но въпросът е друг – как самите представители на тази мисия изпълняват функциите си. Как събират информация и как я предават. С каква цел се събира информацията? С цел тези страни да знаят какво се случва тук и да могат да вземат някакво решение, за да повлияят на ситуацията по един или друг начин. Спътници? Чрез спътник не може да се види всичко. По принцип не смятам това, че се придвижват с автомобили, като нещо лошо, защото освен информация за обстрелите те говорят с хората, изясняват проблемите им, какво им е нужно, от какво се страхуват и какво искат. А ако говорим за спътник, там няма как да се получи комуникация с хората. Необходимо е непосредствено да идеш при човека, да слезеш от колата и да разговаряш с него. Отново казвам, всичко зависи от хората, работещи за тази организация – каква цел са си поставили, да помагат или да пречат, или да помагат само на една от страните. Те трябва да бъдат като съдии, не трябва да поставят като приоритет нито едната, нито другата страна. Те са арбитри. Трябва да получават информация и от двете страни и да се произнасят кой е виновен за това, което се случва.

В дадения случай мисията на ОССЕ освещава събитията единствено в полза на Украйна, понякога даже прекалено очевидно. Ето защо не изпълнява докрай това, което й е възложено. А събирането на информация? Чрез социалните мрежи? Те водят до обезличаване – всеки човек може да напише каквото си иска, да обвини без доказателства или да разкаже някаква история, някаква небивалица. Нередно е да приемаме това за чиста монета. Социалните мрежи са възможни като вариант, но човекът трябва да заяви кой е, а ти да имаш възможност да провериш дали той в действителност съществува и къде се намира. Ако се намира прекалено далеч, то как ще знае какво реално се случва тук? Така че това, че мисията на ОССЕ е тук и ходи сред хората, не е лошо, но би било добре по-често да ходят сред хората, вместо само да се разхождат с бронираните си автомобили и веднага да изчезват, щом чуят изстрел. Защото те бягат, а простите хора остават там и там живеят. В това е проблемът.

Ролята на Европейския съюз в конфликта. Защо поощриха Украйна с безвизов режим?

Това е стара история. Безвизов режим се обсъждаше още през 2004 г., още по времето на Първата оранжева революция, когато Ющенко (Виктор Андреевич Ющенко, политик, лидер на коалицията „Наша Украйна“ и президент на Украйна от 2005 до 2010 г. – ред.) се явяваше на избори. Тогава им отказаха. От една страна Европа взема участие, само че го прави едностранно, точно както е Норманския формат – Франция, Германия, Русия. Вярно е, че Русия е по-скоро евроазиатска, отколкото европейска държава, но все пак по-голямата й част се намира в Европа. Те декларират, че не искат тук да се води война, защото последствията са много тежки за самата Европа. Говорим и за евентуално голямо количество бежанци, които могат да нахлуят в Европа, а тя вече има достатъчно горчив опит с такива от Близкия изток и Африка и с проблемите, произтичащи от тях. И при все това Европа поощрява Украйна да убива своите граждани. Разбирате ли? Двойни стандарти. Ето защо нека те първо отговорят на себе си какво искат повече – мир или война? И нека открито заявят – „Искаме война“. И това е. Повече въпроси няма да има към тях. Всички ще са наясно какво искат. Искат да изкарват пари от убийства – тогава целият свят ще го знае. Иначе хем да твърдиш, че си бял и пухкав ангел, хем да се държиш като дявол – вероятно, това в Европа се счита за норма, но у нас се счита за нередно.

Каталония и Донбас... защо в Каталония няма война?

На първо място, Испания живее в такъв тип общество много отдавна. През Средните векове е имало предпоставки да се решават някакви проблеми с помощта на военни действия, след това са решили, че би било по-просто всеки път да се договарят. На този принцип са живели. А тук нас никой не ни е питал. Ние имахме желание да постъпим като тях, казахме: „Нека направим допитване, референдум сред хората, които живеят в Югоизточна Украйна, как се отнасят към това, което се случва в Украйна въобще“. А те ни пратиха армия и започнаха да разстрелват хората. Ето къде е разликата. Нужно е не толкова да сравняваме Донбас с Каталония, а начина, по който властите в Испания и Украйна решават конфликтите. Да си спомним последните събития там, когато голямо количество войска и полиция се опитваха да попречат на хората да кажат какво искат – това също беше неправилно. Те постоянно твърдят, че трябва да се върви по пътя на демокрацията, че във всяка европейска държава народът е този, който определя пътя на развитие на тази държава. При това държавата е длъжна да направи всичко, за да съхрани целостта и заради това протичат определени договорни процеси. В дадени обстоятелства се правят отстъпки, за да се направи така, че никой да не иска да се отдели. Не става дума само за Каталония, да вземем Шотландия, Уелс, Ирландия. Има много такива примери в Европа – Белгия, Холандия, Германия, региони, в които хората открай време искат да живеят извън или в състава на някоя друга страна, но при определянето на границите на тези страни се е получило иначе. Ето защо не можем да сравняваме в чист вид, и при всяка отделна страна подходът е различен.

Какво бихте казали на хората от другата страна на разграничителната линия?

Какво бих им казал? Аз всеки път се обръщам с призив към разума и съвестта им. Вероятно на първо място да осъзнаят какво струваше мълчанието им в началото на събитията през 2014г. Говоря конкретно какво струваше на нас. Мълчанието на голяма част от населението на Украйна за ставащото тук, на Донбас, доведе до огромно количество жертви и разрушения. Щом казват, че се стремят към демократично общество, тогава защо не излизат с протести срещу своето правителство, защо не кажат, че са се уморили да живеят така? До ден-днешен не са го направили. На първо място бих им казал да осъзнаят накъде вървят и какво искат, защото ако това стане, тогава ще бъде и по-лесно да се разговаря с нас, и по-лесно да се реши този конфликт.

Какво бихте казали на хората в другите европейски страни?

А те искат ли да ме чуят? Общувал съм с доста европейци от средната класа – не проявяват интерес. Те са зациклили в собствения си живот. Това, разбира се, е тяхно право и не бива да ги осъждаме, защото във всяка страна хората си имат своите проблеми в една или друга степен. Но нека просто се замислят, че ако продължат да мълчат и за в бъдеще, потокът бежанци, който им се струпва в момента, ще бъде несравним с този, който може да дойде от Украйна. И това ще бъде доста по-страшно. На първо място, от гледна точка на социалните особености, а на второ място – ние все пак не сме африканци, сред нас има много квалифицирани хора, които ще изискват работните места на европейците, а те няма да могат да направят нищо, защото пришълците ще предложат услугите си и по-евтино, и по-качествено. Всеки собственик на предприятие има интерес да намали разходите, за да получава повече пари. Та нека помислят и за това.