Владислав Бриг, интервю за българските СМИ. Част 1.

Може би да започнем с това, как започнаха военните действия на територията на Донбас? По повод това, което се случи през 2014 г. на Майдана в Киев – тук, на Донбас, ние смятаме, че там напълно беше унищожена украинската държавност. Затова счетохме за нужно да провъзгласим нашата собствена независимост, да се самоопределим, да проведем референдум по този повод и чрез резултата от референдума показахме, че огромната част от нашите жители са готови да живеят в независима държава, отделно от Украйна.

Киевските власти, които наричаме хунта, тъй като те извършиха държавен преврат, напълно прекратиха всякакви договорни задължения по отношение на Донбас и вместо да започнат да преговарят с нас, да започне решаването на въпроса за конфедеративно или федеративно устройство на Украйна, те решиха, че трябва да пратят към нас военна техника и да започнат да унищожават нашето население, нашите домове и нашите заводи, затова ние взехме оръжие в ръце и оказахме съпротива на този – както считаме – незаконен режим.

След като вече стана ясно, че ние успяхме да се самоорганизираме достатъчно до степен да осъществяваме управлението на собствените си територии и дадохме сериозен отпор на украинската армия, беше подписан първия договор – Минск 1 – през 2014 г. В международното право при подписването на такива договори като Минск действат два принципа, които указват два компетентни органа и им предоставят пълномощия, тъй като всичко това се случва на една и съща територия. Тъй като според нас предишната държавност беше погубена, контролът върху част от територията се осъществяваше от нас и Украйна не беше в състояние да го възстанови, затова от страна на Украйна нямаше как този договор да се подпише от официални лица и президентът Порошенко даде такива пълномощия на Леонид Кучма, а от страна на двете самоопределили се републики бяха упълномощени Плотницкий и Захарченко като лидери на тези републики.

Резолюцията на Съвета за сигурност към ООН потвърди законността на Минск 1, след което за определено време имаше опити за диалог, но се стигна до там, че Украйна отново започна военни действия и получи още по-сериозен отпор. Под Дебалцево 8 000 войници от украинската армия се оказаха на практика в обкръжение и това накара Оланд и Меркел спешно да отлетят при Путин в Кремъл и да го молят за съдействие за подписване на нов международен договор – Минск 2.

Този договор беше подписан през февруари 2015 г., и до ден-днешен Украйна не е изпълнила нито една точка от него, настоявайки през цялото време, че става дума за руска агресия, и че Русия се явява страна от Минските споразумения.

На практика нито един от 600-те наблюдатели от СНМ, Специалната наблюдателна мисия към ОССЕ, която се намира тук от 2014 г., не е потвърдил наличието на руска армия тук, а Александър Хуг – заместникът на председателя на ОССЕ, който се занимава с Украйна – в интервютата си нееднократно е казвал, че няма никакви доказателства за присъствие на руска армия. Съответно, Минск 2 също беше ратифициран от Съюза за безопасност към ООН, затова всички опити на Украйна да говори за някаква руска агресия и за Русия като страна от конфликта са юридически и фактически нищожни.

Ние продължаваме да настояваме Украйна да изпълнява Минските споразумения, тъй като там е заложено решението за икономическите и политически въпроси. Бих казал, че през 2014 г. всички политически въпроси ни устройваха напълно, тъй като там беше заложено обявяването на Украйна като федеративна държава и предоставянето на особен статут на Донбас, но всичко се променя, и мисля, че все пак договорът от Минск ще бъде преформатиран, доколкото Руската федерация вече призна нашите документи, ние изплащаме всички социални помощи – на пенсионерите, на самотните майки, на инвалидите, тези, които Украйна е длъжна да изплаща – ние поехме тази отговорност и смятаме, че сме си заслужили правото на пълна независимост от Украйна.

Как ще се развиват събитията по-нататък – засега ние ще изпълняваме договора от Минск в тази част, която ни засяга, но голямата част от точките – и политическата част, и точките, свързани с безопасността, и икономическата част – засяга Украйна, която, както казах по-рано, не е изпълнила нито една от тези точки. Мисля, че Украйна няма нито готовност, нито възможност, нито желание да изпълнява Минските споразумения, затова тази година според мен ще бъде решаваща в това отношение. Как ще завърши годината, не бих могъл да предскажа, но мисля, че Донбас ще получи това, което е заслужил.

Владислав Бриг
депутат в Народния съвет на ДНР

гр. Донецк
февруари 2017 г.

автор: Любомир Данков

Част 2

Владислав Бриг, интервю за българските СМИ. Част 2.

Срещу Донбас беше обявена блокада, като в началото дори я обявиха по законен път, а след това се оказа, че все пак Украйна е принудена да купува донбаски въглища и да осъществява търговска дейност с Донбас, тъй като от 12 украински ТЕЦ, петте най-големи работят изключително с тези въглища, които се добиват на Донбас – и това на практика е 30% от енергетиката на Украйна. Освен това се оказа, че Украйна получава половината от валутния си оборот от работата на металургичните предприятия, които също се намират в Донбас.

Твърде дълго, още преди Майдана, Донбас беше дискредитиран в пресата и от политици-русофоби, които обясняваха, че това е дотационен район

и че Украйна въобще не се нуждае от него – но както се оказа, Украйна силно зависи от Донбас. И резултатите от блокадата показаха, че тарифите в Украйна скочиха заради нарушените доставки на въглища, а курсът на гривната по отношение на световните валути се смъкна три пъти за тези три години, тъй като намаля валутния оборот на Украйна. Тоест, резултатите от тази блокада са много по-тежки за Украйна, отколкото за Донбас, тъй като нашите въглища се изкупуват от Русия, както и от някои други страни – в това число и от самата Украйна, която, купувайки руски въглища, е съвсем наясно, че всъщност получава въглища от Донбас.

Владислав Бриг
депутат в Народния съвет на ДНР

гр. Донецк
февруари 2017 г.

автор: Любомир Данков

Част 3

Владислав Бриг, интервю за българските СМИ. Част 3.

Скоро пуснахме проекта 101life, който се отнася до децата, убити от украинската армия по причини, които вероятно могат да се нарекат геноцид към Донбас и народа на Донбас. Този проект вече е широко представен в пресата и в средствата за масова информация. Той разказва историите на децата, загинали в резултат от преки попадения на украински снаряди и мини, и искам да се обърна към всички които ме слушат и да кажа, че на сайта се намира петиция към ООН и да помоля всеки да я подпише.

Петиция до ООН

101 life - фейсбук страница

101 life - сайт