![]() |
|
Леонид Кожара
гр. Киев автор: Любомир Данков | |
Лидерът на социалистите в Украйна за конфликта в Донбас |
Въпросите за войната и мира днес имат изключително голямо значение за Украйна, защото ако не бъде установен стабилен и устойчив мир, тази държава не може повече да се развива. Украйна днес е загубила половината от брутния вътрешен продукт, върви бързо обедняване на хората и основната причина разбира се са военните действия в Украйна. За съжаление ние социалистите оценяваме това така: Нашите международни приятели и посредници, чиито подписи стоят под Минските съглашения и под други международни документи преди всичко отделят малко внимание на изпълнението на тези съглашения на първо място от Украйна. Аз като бивш министър на външните работи твърдя, че Украйна дори не е пристъпвала към изпълнението на минските съглашения. Например един прост факт според законите на Украйна минските съглашения подлежат на ратифициране от Върховния съвет, но гражданите на Украйна дори не са виждали официалния текст на тези съглашения. Президентът и правителството не публикуват, така както би трябвало да го направят, минските съглашения в официалните средства за масова информация , да не говорим за това, че минските съглашения просто не са ратифицирани. Позицията на нашите власти е да обвиняват всички в неизпълнение, но при това самите те нищо не правят за това такива важни международни инструменти да бъдат изпълнявани. Що се отнася за самия статус на военните действия в източна Украйна искам да кажа, че днес 100 процента от войната се води на територията на Украйна и практически 100 процента от жертвите на войната са граждани на Украйна. За това въпреки политическите лозунги които издига ръководството на страната днес – за това, че ние воюваме срещу Русия този конфликт има всички характеристики на вътрешен въоръжен конфликт. Ако това е така, то дясната ръка не може да победи лявата ръка – ще пострада цялото тяло. Украинците и нашето ръководство трябва да признаят, че решението и мирното урегулиране на войната в Донбасс не е нужно на никой друг освен на самите украинци. И не чрез засилване на въоръжението, а само чрез установяване на процес на примирение и национално съгласие войната може да бъде спряна. Ние с голямо безпокойство днес следим за минаване на някои законопроекти във Вашингтон в САЩ, в частност лоби в САЩ прокарва закон за предоставянето на Украйна на смъртоносно оръжие, в това число предоставянето на хиляди портативни преносими системи „Джевелин“ на въоръжение на украинската армия. Но спонсорите на тази власт зад океана много добре знаят, че колкото повече оръжие достави тук Америка толкова повече оръжие ще има и от другата страна. И ако при нас се появят хиляди портативни системи „Джевелин“ то от страната, която не се намира под контрола на правителството ще се появят хиляди портативни системи „Птурс“, руско производство. Ако доставим там танкове то отсреща също ще се появят танкове. Затова, това което днес прави ръководството на Украйна е засилване на въоръжения конфликт – това е надпревара във въоръжаването която няма да доведе до нищо добро. Ние смятаме, че въпросът може да се реши само в насока на пряк диалог с гражданите на Украйна, които живеят на не подконтролните територии и нищо не пречи на нашия президент днес като гарант на конституцията на правата и свободите на нашите граждани постоянно да проявява внимание и да прави примирителни заявления към тези граждани които живеят на не подконтролните територии на Украйна. Той не го прави, нещо повече, днес властта сама продължава процеса на по-нататъшно отделение и на Крим и на Домбасс от територията на Украйна. Всички ние знаем, че не отдавна икономическата блокада беше установена на официално равнище , днес всички търговски отношения с Донбасс са блокирани. Не работят мините на Донбасс не работят металургическите предприятия. Днес не е възможно да се премине линията на разграничение – тази административна граница. За да получат пенсия в Украйна хората са принудени да стоят денонощно на линията на разграничение и дори хора умират на тази опашка. Така че Украйна сама е прекъснала всички икономически връзки с този регион. И у много хора се създава впечатлението, че политиката на правителството на Украйна е да изключи Донбасс и тези милиони хора които живеят там от политическият, икономически и социален живот на цялата държава. Затова още веднъж ще подчертая ние заставаме зад непосредственият диалог, за пълното изпълнение на минските съглашения, за започване на истински реформи на административно – териториалното устройство и само самостоятелността на регионите ще спаси тази страна от по-нататъшен разпад. За нас тук е много важен опитът на други страни, които са се сблъскали със същия проблем на вътрешно въоръжено гражданско противостояние. Европейците помнят как това се е случвало в Испания в периода на гражданската война 1936 – 1939, когато част от политическите сили в Испания са подкрепяни от фашистка Германия и Хитлер и втората част е подкрепяна от комунистическия Съветски съюз и Сталин и три години е продължавала кървава война, в хода на която са загинали повече от милион и половина испанци, а самата гражданска война продължила 41 години – до 77 година когато водещите сили в Испания седнали на кръглата маса и се договорили да не си спомнят за страшната гражданска война, а да помислят за бъдещето на Испания и са подписали така наречения пакт „Мон клоар“. Ние смятаме, че този политически опит трябва да бъде приложен в Украйна и аз мисля, че рано или късно подобен документ на политическо съгласие ще бъде подписан и тук. И един ден ние ще издигнем, като испанците издигнаха паметник в Мадрид , ще препогребем жертвите на гражданската война, и на паметника написаха „Те обичаха Испания“ убеден съм, че такъв паметник ще има и в Киев но на него ще пише „Те обичаха Украйна“. |
За съжаление при сегашната политика на ръководството на Украйна въоръжения конфликт в Донбасс може да се превърне в продължителна война и всичко върви в тази посока. Искам още веднъж да подчертая, че днес на Украйна не е нужно смъртоносно оръжие,а натиск от международното общество върху президента и правителството и парламентарно представените партии за това нашата власт днес да си изясни най вече на себе си че на нас самите ни е нужно мирно урегулиране , а не на нашите партньори от европейския съюз – като Германия и Франция. Ние трябва да го решим това. Затова ние се надяваме, че главните партньори на Украйна – преди всичко участниците на Норманския процес, а аз ще напомня че в този преговорен формат приемат участие представители на Германия,Франция ,Украйна и Русия и този международен механизъм трябва да бъде активизиран и европейската общност с помощта на Норманският формат трябва да усилят натиска си върху ръководството на Украйна за изпълнение на Минското съглашение. Ние говорим много за причините на конфликта. Аз, като бивш член на правителството, заявявам, че мирният протест, възникнал против политиката на бившия президент Янукович имаше всички основаваня. В съответствие с Конституцията и закона народът на страната ни има право на мирен протест. Ще кажа обаче, че има неща, които западните ни партньори не искат да видят . За съжаление социалното явление, наричано „майдан“, много бързо се трансформира. И това, което се случи само след месец, през декември 2013 година, вече не беше мирен протест. Целият свят видя въоръжени организирани бойни части, маршируващи по улиците на град Киев, и оказващи въоръжена съпротива на органите на реда. Независимо от всичките ни опити да обясним на нашите европейски партньори, че ако не предприемем ответни мерки „майдан“ ще се превърне в кървава баня съм свидетел, без да цитирам конкретни имена, че европейските политици и дипломати без оглед на нашите аргументи винаги настояваха, че става дума за мирен протест. Големият проблем на бившето ръководство на страната е, че нямаше смелостта да възстанови реда по улиците на Киев и така да осигури правото на хората за мирен протест. Мислите ли, че на милионите граждани на Украйна хареса това, че в центъра на Киев започна стрелба и загинаха хора? Че не могат да дойдат и мирно да изразят своя протест? Защото в това време центърт на Киев, вече беше практически завзет от бойни части. Именно западните страни възпряха украинското ръководство от вземане на мерки за възстановяване на реда. В резултат на това имаме стотици жертви и днес тече процес на разпадане на великата страна Украйна. Основните права и свободи на нашите гражданите са атакувани. Всеки ден чуваме за стрелба, и че хора биват убивани. За това, че в центъра на Киев нападат журналисти, а стоящата наблизо полиция не реагира. Активираха се ултранационалистически и неонацистки сили. И те са единствените, които днес свободно могат да ходят, да маршируват по улиците на украинските градове. Всички останали просто се страхуват. За 3 години страната стана 2 пъти по-бедна. Няма страна в Европа с по-ниски доходи на човек от населението. Украйна се лиши от своя производствен и икономически потенциал, и държава, която доскоро беше в състояние да произвежда космически кораби, най-големите в света самолети, огромни кораби, вече не може нищо от това. Срам ме е да кажа, че миналата година основният експортен продукт на Украйна е бил олиото. Структурата на експорта ни днес е като структура на експорта на най-ниско развита държава. Ето до какво доведе мълчаливото съгласие (неглижирането на проблемите) от страна на международната общност. Безумната подръжка на агресията в Украйна и не решава нито един от тези проблеми. В крайна сметка това ще доведе до разпадането на Украйна и много големи проблеми за западните ни съседи, защото една бедна, просешка страна създава опасност както за европейската, така и за международната безопасност. Днес Украйна се е превърнала в център на незаконния трафик на оръжие, наркотици. Казвам го с горчивина, ние сме сред лидерите по търговия с хора, и безвизовият режим, който в едни нормални условия би била голяма победа за Украйна, защото украинците трябва да имат право, както е потвърдено и с всеобщата декларация на ООН за свободно предвижване. Но сега това създава голяма заплаха и за нашата страна, тъй като миграционният потенциал, трудовата миграция, расте с всеки изминал ден и скоро няма да останат хора в тази страна. С много горчивина говоря и за това, че днес Украйна много бързо губи своя суверенитет и независимост. Цели големи отрасли от държавния живот са днес под външен контрол. Да вземем например системата за независими финанси – днес няма независима финансова система. Нашето правителство се бори днес за милостиня от международните финансови институции, преди всичко от международния валутен фонд, като в същото време собствената банкова система, външна търговия, както вече казах, са разрушени. Днес Украйна няма независима социална система, тя също се намира под външно управление. Държавата днес, в противоречие с конституцията се дистанцира от решаването на социалните задачи. Днес имам големи съмнения, че има независима система за отбрана и безопасност. Днес Украйна е просто наводнена с представители на чуждестранни спецслужби, които спокойно действа тук, които участват във формирането на нашата политика, на нашите военни планове, и като резултат , както вече казах, днес Украйна вместо да говори за мир, моли нашите партньори от САЩ да получи смъртоносно оръжие, с което ще биват убивани граждани на Украйна. Бих искал да напомня, че системите ‚Джевелин‘ не са само отбранителни системи, но по класификация на производителя, това са и системи за атака, които се използват при разрушаване на дългосрочни отбранителни точки, там където се намират и оръдия и картечници, от жилищни сгради. Затова ние протестираме против това, че в САЩ могат да вземат решение за доставка в Украйна на такова въоръжение. |