ор майор инж. Александър Събев

- дългогодишен опит в областта национална сигурност
- служил във всички републики на бивша Югославия
- офицер за връзка в приключили операции
  в Ирак и Афганистан

гр. София
януари 2017 г.

автор: Любомир Данков

Случващото се в Украйна е всичко друго друго, но не и антитерористична операция.

Започвам този разговор с вас с първоначалната и изрична уговорка, че изразените становища са лично мое мнение, резултат на мое наблюдение и изследване на съответния проблем от открити източници и не бих искал по никакъв начин моето мнение да ангажира нито държавното становище, нито мнението на отделни политици по съответната тема.

По въпроса за националната сигурност в Украйна – от кое е повлияна по-силно: от вътрешните проблеми или от външните фактори: националната сигурност, както е всеобщо известно и както тя е дефинирана и в български документи, е сбор и доста странна амалгама от различни фактори, които са обособени в отделни определения, така че влияние върху националната сигурност оказват както вътрешни фактори, така и външни влияния и въздействия. Според това кой оказва превес или в каква симбиоза са, те могат да бъдат по-комплексни като влияние.

В случая финансиране на революция от западна държава или от западен субект най-общо казано или опити на Русия да задържи Украйна в своята орбита, мисля че е малко силно да се каже, от гледна точка на историческата перспектива. Украйна като държава на практика съществува не повече от тридесет години, в рамките на бившия СССР тя съществува единствено като автономен район, бих иска да се извиня за неточността понякога в терминологията - район или област, но на практика Украйна като държава никога не е съществувала в предишни времена. Дори в средните векове Украйна се е считала за сърцето на тогавашна Русия. Това е същата тази Русия, с която и нашите князе и царе са водели битки в дълги периоди от нашето съществуване. Така че дали има опит от страна на Русия да задържи Украйна в орбитата си, аз не мога да бъда категоричен, но мисля че е обяснимо Русия, като една голяма държава, като една велика сила, членка на Съвета за сигурност на ООН, както и държава изправена пред много предизвикателства, да е обяснимо да внимава какво става образно казано в двора на съседите им. Или както има една приказка - за да имаш добри съседи, изграждай сигурни огради.

По отношение на защитата на националната сигурност предполагам... без да претендирам да познавам в подробности националното законодателство на Украйна, предполагам, че то до голяма степен се припокрива с нашето, както и вероятно са направени стъпки за неговото съгласуване и хармонизиране с европейското. В защитата на националната сигурност и нейното отстояване, участват редица държавни институции, включително и силовите ведомства от най различен аспект, независимо как се назовават те. Естествено, че едно от най-висшите задължения на съответните управляващи в съответната държава, е да защитават националната сигурност, защото след тази защита всичко по-нататък е свързано по някаква логика, като от ефективната защита на националната сигурност следва и защитата на населението, защитата на икономиката, защитата и на водената политика от съответната държава.

Не бих искал да изпадам в ..да го кажем лични оценки за хората, но съвсем накратко: настоящият президент на Украйна – Петро Порошенко, както е известно той е един от олигарсите в Украйна. По-интересното е друго – въпреки че той се обявява по времето на своята кандидатура за съвсем друга линия на поведение и съвем друга насока на развитие на Украйна, на практика той е бил външен министър в периода 2009 – 2011 мисля, именно тогава, когато президент на Украйна е Янукович. Така че е малко странно негов буквално... не мога да кажа доверен човек, но явно хора, които са намерили общи интереси в името на държавата в която живеят, малко е странно в един момент той да се обяви срещу Янукович и да го очерни така в максимален аспект по отношение на бъдещото развитие на Украйна. Още повече Янукович, поне от това което съм успял да намеря, е един от първите които предлагат на Северноатлантическия пакт да приеме Украйна като свой член и на територията на Украйна да бъдат изградени бази, това мисля че беше 2008 – ма или 2009 – та, извинявам се ако греша годината, също така започва и инициативата за асоцииране на Украйна в Европейския съюз.

Там има един момент, който не мога да твърдя дали медиите умишлено избягват, или просто не искат да се задълбочат, но 2013 – та година Украйна е почти пред фалит и й трябва поредния заем. По линия на международния валутен фонд й се предлагат доста неизгодни условия за да ползва такъв заем. Русия, както казах, е нормално да гледа в двора на съседа си, а освен силното икономическо обвързване на Украйна с Русия, тя й предлага и заем, който се оказва много по-изгоден. Не мога да твърдя, тъй като не се познавам с господин Янукович, нито пък съм имал удоволствието да разговарям с него, но моята преценка е, че той в един период от няколко месеца се опита да блъфира с колебания коя оферта да избере. На практика обаче западноевропейските демокраци не направиха нищо повече, така че Янукович да си стисне ръцете с тях. Поради тази причина и той денонсира асоциирането на Украйна към Европейския съюз, което на практика се счита като официалното начало на протестите срещу неговия режим на управление, срещу неговите методи и въобще срещу налаганата от него политика. Така че според мен разковничето е повече там, отколкото в събитията, които са се развили впоследствие и за които историята ще открие подробностите след време, въпреки че те са необходими сега.

Защо е така – защото ние видяхме една много странна революция, както наричат събитията със загиналите в Киев на централния площад. Една странна революция в която впоследствие и включително и в медии от различни посоки в различни държави излязоха твърдения, които се базираха на някакви факти и на свидетелства, че загиналите хора са били на практика убити от органите на властта, което на практика, ако гледаме в човешки аспект е адски нечовешко деяние. Но там нещата са много оплетени и бих казал страшно сложни, за да може да се твърди със сигурност кой, какво и как е наредил и с каква цел и по какви причини, но съдейки по това как се развиха събитията по-натам примерно в Одеса – загинаха страшно много хора в една голяма сграда – там също имаше достатъчно факти и допълнителни доказателства за целенасочено допускане на това нещо. Естествено, г-н Порошенко вероятно от своята си позиция е прав да действа по този начин, интересно е друго – че той обявява така наречената от него антитерористична операция веднага след като спечелва изборите. Не мога да си обясня защо е така, предполагам обаче, че ако я беше обявил преди изборите, той нямаше да ги спечели, защото като цяло нагласите в голям процент от населението в сегашна Украйна едва ли са били за това някой да бъде убит, нечии домове да бъдат разрушени и като цяло нечии синове и други граждани да загинат.

По отношение на самата операция – лично моето мнение е, че тя е много по йезуитски наречена антитерористична операция. По най -общата дефиниция, която може да се намери, включително и в интернет, една антитерористична операция представлява съгласувани по цел, задачи, място и време тактически действия и мероприятия на държавната власт и нейните органи, за предотвратяване на терористични актове, издирване, залавяне и неутралзиране на терористи и ликвидиране на последствия от терористичен акт, освобождаване на заложници и други ответни, превантивни и офанзивни действия срещу терористични организации. На база на това най-общо определение, което считам за достатъчно ясно и обрамчващо една антитерористична операция, много от тези елементи не са налични и не присъстват в провежданата вече две години такава операция.

Пради тази причина и считам, че удобното й назоваване като антитерористична операция е повече повод за саморазправа с части от населението, които не признават по някакъви начини някакви решения на държавната власт в Украйна. За това свидетелстват и... да го кажем поголовните обстрели и унищожаване на селища в източната част в Украйна, основно Донбас.

С оглед на посоченото операцията, разгледана в светлината на дефиницията, която прочетох, е всичко - каквото и да е и както може да се нарече, но не и антитерористична операция. Първо - ние нямаме субекта терористи. Срещу държавните органи и институции действат въоръжени формирования, които открито са заявили своята позиция и те я защитават, включително с оръжие в ръка. По принцип тероризмът е дейност, която преследва и има други цели. Освен всяването на терор и паника в местното население, тероризмът преследва политически цели, а също така и другите му две основни цели са предизвикване на максимален брой жертви, ранени и поражения заедно с максимален медиен отзвук. На практика от това общо определение за тероризма не считам, че рускоговорящите жители в Украйна биха могли да бъдат наречени терористи.

Могат да се направят много аналогии - както и със Сирия, с тези които бяха наречени демократични бунтовници, умерена, неумерена опозиция, също така и със скорошен случай в Европейската история – Косово. По същия начин... в Косово - отварям една скоба – през февруари 1998 –ма година международната общност на едно свое събиране... не си спомням къде беше, излезе с официалното заключение, че Косово е вътрешен проблем на Сърбия, тогавашна Югославия. Защо и как са се развили по определен начин събитията не е тема на нашия разговор, но въпросът е, че включително и в Косово, където после имаше международна намеса, първоначалното становище на международната общност е, че това е било вътрешен проблем. Същата е аналогията и с Чечения, където международната общност излезе със същото становище. Да, това действително вече зависи и от умението и възможностите на управляващата политическа сила или политическа фигура, както това беше умело използвано в операцията – втората операция в Чечения, когато на практика бяха ликвидирани в основна част... да кажем ислямистките банди, които създаваха проблемите там, включително и техните командири.

Поради тази причина не може да се дадат някакви окончателни и абсолютно убедителни определения за това какво в момента протича в Украйна. Че има конфликт е ясно, но по-лошото е, че загиват невинни хора. Невинни хора както от двете страни, но като цяло загиват. Не бих го нарекъл война между държави, въпреки че е пределно ясно и видимо, дори за незапознати с тематиката хора, че там има външна намеса както по линия на западноевропейските държави така и по линия ня Русия.

По-интереното за мене поне в момента беше това, че навсякъде... аз по принцип следя доста западни медии, навсякъде по западните медии някак си съвсем хорово и синхронизирано почва да се тръби за руски войски, руско въоръжение и всичко друго, което се свързваше с епитета руско в бойните действия. До момента не са намерени убедителни доказателства за това. Не искам да отричам това твърдене, но когато едно твърдение е напълно голословно и неподкрепено от доказателства, то на практика се превръща повече в клевета или в набеждаване. От друга страна, знаете, имаше няколко неприятни момента, единият от които беше свалянето на малайзийски самолет, за който автоматично веднага и по всички линии бяха обвинени руските жители, които воюваха за своите цели. По-странното е друго - че тези неща се появиха буквално минути след като самолета беше свален, което е най-малкото изненадващо на база на това, че в следващите два часа, предполагам, никой не е знаел как са се развили събитията, освен вероято тези, които са ги режисирали. Също така, позоваването на много „убедителни“ доказателства, като разговори по социални мрежи между командири и жители в Донецка област, е за мене най-малкото смешно. Нито един съд, нито един уважаващ себе си политик не би се позовал на такива неща, но очевидно това бяха най - убедителните доказателства тогава за някои западни политици, които твърдяха това нещо.

Предполагам, че истината за трагичната гибел на този самолет ще излезе все пак рано или късно наяве и независимо кой е извършителят и кой е поръчителят, би трябвало да си получат своето наказание и да поемат своята отговорност. Но за момента твърдения, че това са еди кои си и да се очернят и буквално сатанизират... правя пак аналогия с конфликта в Косово, където имаше една такава много евтина манипулация, която обаче в западните медии беше много силно отразена – където повод фактически за началото на операцията на НАТО срещу бивша Югославия беше така нареченото клане в едно село Рачак, въпреки доказателствата на... мисля че бяха на финландски патоанатоми, че тези хора не са убити по начина по който са намерени, нито пък са били облечени в съответните дрехи. Естествено обаче тази инсинуация изигра удобната роля за доста политици там да се започне военна кампания срещу тогавашната Югославска държава. Лично аз това не го споделям, защото предполагам, че поне в дипломатическото и политическото поприще е имало още много поле за действие, въпросът е дали желанието на някои политици е било такова.

Дали е реалистично оставането на Донбас в Украйна и евентуално какво би било бъдещето на Украйна – от гледна точка... ако говорим в чисто човешки аспект – вероятно най-добрия начин е друго териториално и административно организационно разделяне на Украйна на чисто федерален принцип. Със собствени органи на властта, със собствено управление, които естествено да бъдат подчинени по линия на най-важните проблеми с който започнахме – националната сигурност - да бъдат подчинени на едно федерално правителство. Много ще е плоска аналогията да се направи примерно със САЩ или с Германия, но е по-добре да се случи това, пак го казвам от гледна точка на запазване на мира, защото има една поговорка – и най лошия мир е по-добър от най-добрата война, отколкото да се отива на отцепване. Според мен така или иначе в момента текат такива процеси, от там нататък след отцепването и обявяването на Донецка област за някаква независима държава – независимо какво название ще бъде – от там нататък приобщаването и към майка Русия – както те се отнасят към Русия, вероятно ще е въпрос на някакво време.

Подобен процес тече и в ... пак правя аналогията с Косово – след редица изявления и на албански и на косовски политици, че двете държави трябва да станат едно, но това всичко е под влиянието на великоалбанските идеи за една голяма Албания. В случая нямаме Велика Русия, имаме една огромна държава, най-голямата държава в света и както тя призна референдума в Крим за валиден и на практика го обяви за своя територия, е много възможно да направи нещо подобно и в бъдеще. Разбира се – това на фона на продължаващи международни санкции и изостряща се обстановка в различни конфликтни точки в света, особено в Близкия изток. Но тук може да се погледне и от позицията на основните елементи на доктрината на САЩ за създаване на постоянни тлеещи огнища на конфликти, в които те да не бъдат... имам пред вид САЩ – да не бъдат въвлечени директно а единствено като помощ в най - различни аспекти. Така че какво предстои да се случи - не мога да кажа със сигурност, но предполагам, че сегашните развития в Сирия, които до някъде успяха да представят Русия в по-благоприятна светлина, досегашните там събития биха благоприятствали и едно бъдещо желание за отцепване на Донбас като район.