Любов Титаренко
художествен ръководител и актриса
в Киевския драматичен театър "Браво"

Киев
Февруари 2018

автор: Любомир Данков

Призив за мир - актрисата Любов Титаренко, ръководител на Киевския драматичен театър "Браво"

Добър ден, добър вечер, България, приветстваме ви. Радваме се, че сме заедно. Вие сте най-надеждния партньор за нашата страна Украйна и винаги поддържате мира. Вие сте добри, умни хора, които също искат да въведат ред в своята страна, затова мисля, че заедно трябва да се погрижим за този ред.

Да, ние сега сме в голяма беда – в нашата страна се води война, а тя започна с началото на Майдана. Когато започна Майдана, всички се радвахме, защото мислехме, че има за цел висша, голяма идея. Но както винаги, тази идея се изврати и от нея отново се възползваха хората с големите пари. Хората тук, за съжаление, лесно се продават, а нашата власт обича да дружи с всякакви престъпници. Тези хора не стояха на Майдана за чест и слава, а отиваха там заради парите. Там имаше много криминални престъпници, събраха се такива, които не обичат страната си, и те се пръкнаха от бандеровското котило – не се страхувам да използвам тази дума – което дълго се пробуждаше и накрая се събуди. А това е нашата вина – на възрастните, защото ние загубихме няколко поколения. Ние изпуснахме собствените си деца. Докато не се занимавахме с тях, с тях се заеха радикалите. Създадоха специални лагери, в които ги възпитаваха да убиват, набиха им в главите нова история – но знаете, историята, както и природата, не прощава такива извращения, тъй като природата не търпи лъжа. Детето, родено в любов, винаги знае, че има мама и татко, че неговите мама и татко са родени от неговите баба и дядо. На него трябва да му се разказва за онази страшна война, в която ние победихме заедно – и украинците, и руснаците, всички, като братя. Аз не искам да се караме с руснаците, защото в Русия са гробовете на моите близки, на баба ми, на дядо ми, и не само на моите близки, а и на още много хора. Сега не говоря за онези, които се опитват да ни вкарат във война. Най-страшното е, когато властите се опитват да втълпят на хората своите представи. За тях най-важното е да правят пари на наш гръб. Днес много хора напускат Украйна. Установяват се в други страни, започват работа, някои от тях се устройват добре – хората, които имат добри професии, например лекари, инженери, учени, но когато масово се закриват научни институти и умните хора бягат, е много лошо. Ето например по телевизията имаше репортаж за една жена, която работила в Полша и там получила инсулт. Човекът, за когото работила, дори не повикал Бърза помощ, просто я сложил на някаква пейка в някаква градинка. Сега вече не могат да я излекуват, водят се съдебни дела, намесиха се много хора, и този поляк, за когото е работила, каза, че ще му се наложи да плати за всичко.

Знам, че на мнозина не им харесва, когато казвам, че трябва да дружим с Русия. За мен руснаците са преди всичко наши братя. Вижте, Америка е далеч, там, наистина, живеят доста наши сънародници. А в Русия всеки от нас има… Витя, ти си от Русия, нали? Там са гробовете на твоята майка, на баба ти, на татко ти… слава Богу, той е още жив, прости ми. Проблемът е в това, че ние искаме да дружим, искаме да живеем в мир. Не бива да се караме със съседите, защото ако сме сами, няма да издържим икономически. Лъжат ни за газта, лъжат ни за повишаването на цените, лъжат ни за всичко. А мен ме наричат сепаратистка, пращат ме незнайно къде, публикуват данните ми на сайта Миротворец (украински сайт, в който се публикуват данни, включително снимки и адрес, на всеки, проявил съчувствие или съпричастен към трагедията в Донбас) и къде ли не още, но искам да ви кажа едно – Украйна е напълно самодостатъчна, тя е много красива страна, в която живеят прекрасни хора, добри и истински. И най-страшната беда е, че между нас вбиха клин. Бедата не е в това, че според някои Русия воюва с нас, или че Америка ни притиска – ние трябва сами да се справим с нашите проблеми, както едно семейство се справя с проблемите си, както мъжът и жената се справят с децата си. Страната ни разполага с природни богатства, с хора – и ние трябва да осъзнаем, че ненавистта ни е пронизала дълбоко и ни убива отвътре, а на това се радват чуждите хора. Време е хората да протегнат ръка един към друг и да си помогнат, и най-важното – да спрем войната, защото ако някому е нужна война… веднъж в едно интервю ме попитаха чий е Крим. Интервюто беше за един телевизионен канал, в който дори не всеки политик би се осмелил да отиде – страхуват се. Чий е Крим, защо в Донбас… а аз отговорих: Преди всичко, Крим е на Бога и на хората, които живеят там. Казах още – не питайте мен, а питайте Турчинов (Александър Турчинов, временно изпълняващ длъжността Президент на Украйна 22.2.2014 – 7.6.2014 и върховен главнокомандващ въоръжените сили на Украйна), той беше президент по това време. Той даде Крим без нито един изстрел и вероятно умните хора разбират, че всичко това беше политическа договореност.

Сега вече всичко започва да изплува на повърхността. Нали знаете поговорката, че колкото и да навиваш кълбото, все някога му се вижда края, и всичко тайно излиза наяве. Време е да се спре войната на Донбас. Там умират деца. Там избиват деца. Тези деца не виждат слънцето. А от страната на АТО също умират деца, нашите деца, които са пратени там, да защитават нашата родина. Разбирате ли колко са ни промили мозъците – та нашата Родина е една, и излиза, че брат убива брата. И кога най-после хората ще се сетят, че нито Турчинов не изпрати там детето си, нито Порошенко изпрати своя син, както и нито един от големите богаташи не изпрати там детето си. Ние, децата на тази страна, трябва заедно да се вдигнем и да я спасяваме. Аз имам една Родина, Украйна, нямам намерение да я напускам, тук са гробовете на моите близки, на приятели актьори, тук е гробът на малкия ми син и на много хора, напуснали незаслужено този свят. Едно ме успокоява – може би, те вече са при Бога, но знам и друго – и всеки път го виждам у зрителите в залата – че хората имат богата душевност, че те искат да живеят в мир, но просто са попаднали в безизходица. Всеки си има своята истина. Не ни разделят нито морета, нито планини и градове, дори не ни разделя езика, а невежеството, безкултурието и ненавистта един към друг. Време е да протегнем ръка един към друг, да се обичаме и да си простим, защото докато воюваме и умираме, на наш гръб някой изкарва пари. Светът отдавна го е разбрал. Смятам, че трябва да дружим със съседите около нас. Виждате, поляците вече предявяват претенции, румънците също започнаха да имат изисквания. Накрая ще се докараме до там, че въобще ще ни… каква ти единна Украйна, нас ще ни разкъсат. Аз не искам да ни разделят на части, аз съм за своята единна Украйна, за Донбас, за Лвов, ще се боря за всичко това. Разбира се, какво ли не ми се е случвало, и са ме заплашвали, но аз загубих сина си, всеки ден живея без него – и в същото време живея с него, той ме чака там. Ще отида при него, но преди това имам още много да свърша тук. Искам, когато отида при него, да оставя след себе си мир за своите приятели и за всички хора. И особено ми се иска да кажа на тези, които сега тичат с бухалките, хвърлят се, бият се, крещят, възстановяват паметници… Да, всеки си има свои герои, нека и те си имат, но не закачайте моя герой, не се натрапвайте в живота ми. Още Черновол (Тарас Черновол, р. 1 юни 1964г, Лвов – украински политически деец) казваше, че Украйна ще се спаси само ако се раздели на отделни, независими, единни Украйни. Нашата Украйна е толкова богата, че на чужденците даже не могат да си го представят. Тук живеят толкова различни националности, хора с толкова богати души и сърца, че – напротив – трябва всички да се обединим и да живеем заедно. А с това, което се случва сега, ние не можем да се обединим, нито да се съединим. И най-важното, сегашната власт трябва да подаде оставка. Порошенко дойде на власт с лъжа. Той каза, Аз ще спра войната. Но не я спря. На всичко отгоре обвинява нас, а си развива бизнеса навсякъде, където може, използва офшорки и какво ли не. Повярвайте ми, знам какво говоря. Аз съм театрална актриса, а като си отворя бележника с телефоните, там е пълно с депутати, следователи, хора, изложени на Миротворец. Мен ме изтипосаха в Миротворец, и след три дни ми изтриха данните, пратиха ме все едно в запас, за да не нервнича. Вероятно все пак хората ме уважават. Не съм политик, но като жена и като майка се опитвам поне нещо да направя. Мислите си, че не ме е страх – разбира се, че ме е страх, могат и да ме ударят с нещо по главата, всичко могат да ми направят. Но за своята страна ще стигна до края. Искам украинците да говорят на собствения си език, да пеят украински песни (в интервюто Любов Викторовна говори на украински - розмовляли украинской мовы, спевали песни), да идват при нас и заедно да се веселим на масата, защото ние сме една нация, ние сме украинци – дори не разбирам, как може да се каже така: ние, украинците, да идваме в Украйна. Те самите разделят страната, късат я на части, а ми се иска всичко да бъде нормално.

Ако трябва, вие ще изрежете нещо от интервюто, ще монтирате, защото говорих доста объркано, но основното е: Всички в оставка, пълна промяна, и никому никакво доверие. Всички са крадци и убийци, гласуват неправилни закони, а всички чужденци трябва да си ходят вкъщи. Ние имаме достатъчно свои хора, които са в състояние да изправят на крака икономиката, медицината, науката. И най-важното – мир за Донбас. Момчета, войници, спрете да стреляте по своите братя. Когато воювате, вие стреляте не просто по войници – вие стреляте по мирни жители, защото те се намират просто от другата страна на борбата. И впрочем, те също искат да останат в Украйна.